Роджър приближи на три крачки, вдигнал меча си.
— Предай се — каза младежът, широко ухилен.
— Понеже имаш предимство ли? — отговори Елбраян. — Като с кинжала?
Мъчителното напомняне накара Роджър да скочи напред, ала пазителят също скочи веднага, профуча покрай него, завъртя се и грабна меча си, преди младежът да успее да се завърти и да го настигне.
Роджър веднага нападна, бесен заради собствената си грешка и диво размахал оръжието си. Стоманата се удари в стомана много, много пъти, а Елбраян ловко отблъскваше всеки удар.
Вече изморен, Роджър опита един от триковете на пазителя — прехвърли Буря в лявата си ръка и замахна.
Блокът на Елбраян го завъртя в кръг, а когато се съвзе и вдигна меча пред себе си, Роджър осъзна, че пазителят вече не е там.
И тогава усети върха на острие на врата си.
— Предай се — каза Елбраян.
Роджър се напрегна, обмисляше какво да направи, но Елбраян притисна острието си още малко и успя да го разубеди.
Роджър хвърли Буря и отстъпи назад, като гневно поглеждаше пазителя. Вбеси се още повече, когато Елбраян неочаквано се засмя и рече:
— Добре се би, не очаквах да си умел с острието. Явно си всестранно развита личност, Роджър Локлес.
— Ти ме победи с лекота — изграчи в отговор младежът.
Елбраян се усмихна.
— Не така лесно, както си мислиш — каза той, обръщайки се към Джуравиел. — Сенчестото гмуркане — обясни той.
— Наистина — отвърна елфът, спомнил си как самият Елбраян бе победен в тренировка от използвалия точно това движение елф Таларейш Исиншайн.
— Това е ход, който действа само в две трети от случаите — продължи Джуравиел, като говореше на Роджър. — В останалите завършва с катастрофален провал.
После се обърна към Елбраян и му се скара:
— Не ми е приятно да видя теб, Нощна птицо, човекът, когото елфите тренираха да достигнеш най-върховни нива, да прибягваш до тази тактика срещу едно дете.
После двамата погледнаха към Роджър, смятайки, че са се справили добре и спорът най-после е решен.
Роджър се изпъчи пред пазителя и елфа, плю в краката на Елбраян и си тръгна.
Елбраян тежко въздъхна.
— Труден е за убеждаване — каза той.
— Може би разбра играта ти, както и аз — отвърна Джуравиел.
— Каква игра?
— Можеше да го победиш както и когато си поискаш — рязко каза елфът.
— Само две трети от тези атаки бяха успешни — възрази пазителят.
— Срещу Таларейш вероятно — бързо отговори Джуравиел, — но тогава тази маневра бе отчаян ход, ти бе взел надмощие.
— А сега?
— Този път целта на сенчестото гмуркане бе да съхрани честта на Роджър Локлес, тактика, която може да се окаже неефективна.
— Но… — отвори уста Елбраян, но Джуравиел го прекъсна:
— Погрижи се този урок да не изпълни Роджър с прекомерна самоувереност — предупреди елфът. — Ако се изправи срещу паур, вероятно няма да остане жив.
Елбраян преклони глава пред този аргумент, взирайки се в посоката, в която Роджър бе напуснал бойното поле. Това обаче бе най-малкият проблем, тъй като предвид държанието му вероятно хората щяха все пак да решат да нападнат двата завладени града.
— Иди и върни оръжието на Пони — каза Джуравиел.
Като все още се чудеше какво да прави с Роджър, Елбраян прибра Буря в ножницата и се отдалечи в нощта.
— А пък аз ще си поговоря с Роджър Локлес — довърши тихо Джуравиел, когато пазителят се отдалечи.
Елфът бързо настигна Роджър, на осеяното с коренища подножие на един клонест бряст.
— Етикетът и доброто възпитание изискват да поздравиш победителя — обясни Джуравиел и кацна на един клон над младежа.
— Махни се, елфе — отвърна Роджър.
Джуравиел скочи на земята точно пред него.
— Да се махна? — озадачено попита той.
— Веднага!
— Спести ми заплахите си, Роджър Локлес — спокойно отвърна елфът. — Видях те как се биеш и не съм особено впечатлен.
— Ала почти победих любимата ти Нощна птица.
— Добре знаеш, че той можеше да те победи по всяко време — прекъсна го елфът.
Роджър се изпъна и макар че за човек бе нисичък, все пак се извиси над елфа.
— Нощната птица е силен колкото може да е силен един мъж — продължи елфът. — А след тренировките си с Туел’алфар е пъргав колкото си иска. Той е съвършен войн и можеше да извърне острието ти към собственото ти лице, ако бе пожелал. Или можеше просто да ти счупи ръката.