— Казва неговият лакей-елф — извика Роджър.
Джуравиел се присмя на това абсурдно твърдение.
— Забрави ли първата си битка с него?
Лицето на Роджър се изкриви от изненада.
— Какво стана, когато нападна Нощната птица с кинжала? — попита елфът. — Това не е ли достатъчно доказателство?
Раздразнен, Роджър удари към Джуравиел. Елфът отстъпи встрани, хвана го за китката и мина зад гърба му, като изви силно ръката му и го сграбчи за косата. А после заби лицето му в кората на бряста.
— Аз не съм като Нощната птица — предупреди го Джуравиел. — Всъщност въобще не съм човек и не изпитвам състрадание към глупаците! — блъсна отново Роджър в дървото, сетне го завъртя и го удари с опакото на ръката си така, че младежът седна на земята.
— Знаеш истината, Роджър Локлес — рече елфът. — Знаеш, че Нощната птица е по-добър от теб по тези въпроси и неговата преценка за това какво трябва да се предприеме трябва да бъде приета. Ала ти си така заслепен от собствената си гордост, че би обрекъл на гибел собствените си хора!
— Гордост ли! — ревна Роджър. — Не беше ли Роджър Локлес този, който отиде до Каер Тинела да освободи…
— А защо Роджър Локлес отиде до Каер Тинела? — прекъсна го Джуравиел. — И то на два пъти. Заради бедните затворници или от страх, че ще бъде изместен от новия герой.
Роджър изфъфли нещо в отговор, ала Джуравиел не го слушаше.
— Можеше да те победи по всяко време, по всякакъв начин — каза отново елфът, сетне се извърна и си тръгна, оставяйки отупания Роджър под дървото.
Глава 16
За забавление на върховния абат
— Абат Добриниън става все по-неспокоен — каза брат Франсис на върховния абат. Беше развълнуван и думите излизаха с мъка от устата му, като че, докато ги изговаряше, бе хванат между страха и ужаса.
Разбира се, че абат Добриниън бе неспокоен, осъзна той, те измъчваха паството му в подземията на собственото му абатство.
— Не съм аз този, който трябва да го каже — продължи Франсис, като често замлъкваше, за да разгадае реакцията на неподвижния Маркварт, — но се опасявам…
— Че Сейнт Прешъс не е приятелски настроен към нашата кауза — завърши вместо него върховният абат.
— Простете — смирено каза брат Франсис.
— Да ти простя ли? — повтори невярващо Маркварт. — За кое? За твоята проницателност? За твоята тревога? Ние сме във война, глупчо.
Не го ли разбра вече?
— Разбира се, отче — каза Франсис, скланяйки глава, — паурите и гоблините…
— Забрави ги — прекъсна го Маркварт. — И тях, и великаните, и самия демон дактил. Тази война е много по-опасна от някакви си чудовища.
Брат Франсис надигна глава и погледна внимателно Маркварт.
— Това е войната за сърцето на Абеликанската църква — продължи Маркварт. — Обяснявал съм ти го толкова пъти, а ти още не разбираш.
Това е война между традиции, утвърдени през цяло хилядолетие, и узурпаторски идеали, дребнави съвременни вярвания, отнасящи се за същността на доброто и на злото.
— Не са ли тези концепции вечни? — осмели се да попита обърканият брат Франсис.
— Разбира се — отговори Маркварт с обезоръжаваща усмивка, — ала някои, сред които и отец Йойона, считат, че могат да променят значението на тези понятия както им е угодно.
— А абат Добриниън?
— Ти ми кажи за абат Добриниън — рече му Маркварт.
Брат Франсис се спря, обмисляйки възможните усложнения от своя отговор. Не знаеше какво точно е мнението на върховния абат за Добриниън или за който и да е друг, в интерес на истината. В Сейнт Мер-Абел Маркварт непрекъснато спореше с отец Де Унеро, ала въпреки различията им не бе тайна за никого, че наред със самия Франсис, Де Унеро е най-близкият човек на абата.
— Еретикът Авелин обичаше да обмисля всеки въпрос — отбеляза абат Маркварт. — Той никога не споделяше онова, което е в сърцето му, и се опасявам, че това причини неговото падение.
— Абат Добриниън ще се изправи срещу нас — рязко каза тогава Франсис. — Не му вярвам и мисля, че схващанията му са по-близки до тези на отец Йойона, отколкото до вашите… нашите.