Брат Франсис влезе миг по-късно.
— Брат Юсеф ще доведе пратеника — обясни той.
— А ти ще отидеш при Конър Билдебург — каза му абат Маркварт и му подаде сивия камък на душата. — Или близо до него, но да не те види. Изпрати само духа си при него и не бъди мил. Виж какви тайни крие умът му, сетне ми го доведи. Аз ще забавя войниците на барона колкото мога, ала те няма да си тръгнат оттук без Конър.
Брат Франсис кимна и се отдалечи; веднага след като той излезе, в стаята влетя някакъв сърдит войник и като мина грубо покрай брат Юсеф застана пред Маркварт и попита рязко:
— Къде е абат Добриниън? — беше едър човек, покрит с кожени доспехи, носещи знака на орела, символ на дома Билдебург. Емблемата бе изобразена и на металния му щит и на забралото на искрящия му шлем, стегнат и спускащ се доста под ушите му, с предпазител за носа.
— А вие сте? — попита Маркварт.
— Пратеник на барон Билдебург — властно каза мъжът. — Дойдох да освободя неговия племенник.
— Говорите, сякаш младият Конър е бил арестуван — спокойно отбеляза Маркварт.
Едрият войник се обърка, не бе очаквал дружеския тон на Маркварт.
— Племенникът на барона само бе помолен да дойде в Сейнт Прешъс и да отговори на няколко въпроса, касаещи предишния му брак — продължи Маркварт. — Естествено той може да си тръгне когато реши, тъй като не е извършил никакво престъпление спрямо църквата или държавата.
— Но на нас ни бе казано…
— Погрешно, както изглежда — засмя се абат Маркварт. — Моля, седнете и опитайте виното от личната изба на абат Добриниън. Изпратил съм човек да доведе господаря Конър. Той ще дойде след няколко минути.
Мъжът се огледа любопитно, не знаеше как да отговори на това. Бе дошъл с повече от петдесет въоръжени до зъби войници, готов за бой, но да измъкне Конър Билдебург от затвора.
— Седнете — рече му върховният абат Маркварт отново.
Войникът дръпна един стол от масата встрани, а Маркварт извади бутилка вино от шкаф в дъното на стаята.
— Все пак ние не сме врагове — рече върховният абат с невинен глас. — Църквата и кралят са съюзници, и то вече поколения наред. Аз съм удивен, че така прибързано идвате с оръжия пред вратите на манастира. — Отвори бутилката и щедро наля в чашата на войника, а на себе си капна само глътка.
— Барон Билдебург не щади усилия, когато става дума за младия Конър — отговори войникът, отпи и примигна от силното вино.
— И все пак вие дойдохте тук, готови за бой — продължи върховният абат. — Знаете ли кой съм аз?
Човекът отпи още една глътка — по-голяма — и погледна сбръчкания старец.
— Абат от друг манастир — отвърна той. — Сейнт Мер-Абел.
Маркварт кимна.
— Върховното абатство на Абеликанската църква.
Войникът изпи чашата си и понечи да си налее още, ала Маркварт, внезапно добил яростно изражение, дръпна бутилката настрана.
— Вие сте част от Църквата, нали? — попита остро той.
Войникът примигна няколко пъти, сетне кимна.
— Тогава трябва да ти е ясно, че говориш с върховния абат на Абеликанския орден — изкрещя му Маркварт. — С едно щракване на пръстите мога да те анатемосам! С една дума към твоя крал мога да те обявя за престъпник!
— За какво престъпление? — възрази човекът.
— За каквото сметна за добре! — изрева Маркварт.
В този момент брат Франсис влезе в стаята, следван от Конър Билдебург. Благородникът изглеждаше някак объркан, макар и физически невредим.
— Господарю Конър! — каза войникът и се изправи така бързо, че столът падна зад него.
Върховният абат също се изправи и застана пред очевидно изплашения войник.
— Не забравяй какво ти казах — каза му той. — Само една моя дума…
— Вече заплашвате войниците на чичо ми? — обади се Конър Билдебург. Присъствието и силата на гласа му дадоха кураж на войника, който се стегна и погледна абат Маркварт право в очите.
— Да заплашвам ли? — повтори Маркварт и отново се засмя, ала този път в смеха му се прокрадна зловеща нотка. — Аз не заплашвам, млади ми, глупави Конър. Но смятам за редно ти, скъпият ти чичо и неговите войници да разберат, че има неща, които са отвъд вашето разбиране и не изискват намесата ви. Не съм изненадан, че такъв горд млад човек като теб не може да види по-далеч от носа си и да разбере колко опасна е ситуацията сега — продължи Маркварт. — Но ме учудва, че баронът на Палмарис е така глупав да изпрати въоръжена сила срещу предводителите на Абеликанския орден.