— Дори ако решението им е глупаво? — попита Пони.
Елбраян и Пони си размениха погледи, като пазителят почерпи сила от непоколебимостта й. Пони бе решила какво да стори и нямаше да промени мнението си; Елбраян също реши да остане на своята позиция.
— Не мога да участвам в това — каза той спокойно. — Когато отидох в Каер Тинела, действията ми не предизвикаха заплаха за онези, които не могат да се бият.
Белстър погледна към Томас и сви рамене, нямаше отговор на тази проста логика.
В този момент в лагера влезе Роджър Локлес, изглеждаше уморен и мрачен. Той погледна Елбраян и за известно време всички присъстващи, включително пазителят, помислиха, че той ще използва момента, за да представи Елбраян като страхливец и предател.
— Нощната птица е прав — внезапно каза младежът. Пристъпи покрай смаяните Елбраян и Пони и се обърна към всички събрали се.
— Току-що се върнах от Каер Тинела — каза високо той. — Не можем да нападнем.
— Роджър — понечи да възрази Томас.
— Паурите получиха подкрепления — продължи Роджър. — Превъзхождат ни в съотношение две или дори три към едно и са се укрепили здраво. Освен това вече имат някакви дяволски приспособления, които са скрити зад стените и хвърлят копия. Дори ако Нощната птица и Пони дойдат с нас, ще ни изколят като животни.
Мрачните вести накараха множеството да притихне, а след това предизвикаха нови прошепнати разговори, ала този път не от яд, а по-скоро от примирение. Постепенно погледите на всички паднаха върху Томас Гингеварт.
— Нашите следотърсачи не докладваха нищо такова — каза той на Роджър.
— Бяха ли твоите следотърсачи преди мен или вътре в града? — отговори Роджър.
Томас погледна към Белстър и останалите в групата, търсейки помощ, но те просто поклатиха безпомощно глави.
— Ако все пак тръгнете на рат и аз ще остана с Нощната птица и Пони — завърши Роджър, направи крачка назад и застана до пазителя.
Това бе прекалено дори за Томас и останалите упорити и горди хора.
— Към Палмарис — неохотно каза Томас на Елбраян.
— Тръгваме призори — отговори пазителят, сетне погледна към Роджър и кимна одобрително, докато събранието се саморазпусна.
Роджър не отвърна на погледа му нито с кимване, нито с усмивка, бе казал каквото трябваше, нищо повече. Без да срещне погледа на пазителя или да продума нещо, младежът си тръгна.
Скоро Елбраян и Пони останаха сами край пламъците и Джуравиел слезе от дърветата, за да се присъедини към тях.
— Какво му каза? — попита пазителят, давайки си сметка, че елфът вероятно е поговорил с Роджър Локлес.
— Същото, което и на теб край камъните, когато бе заслепен от гордост — отвърна закачливо Джуравиел.
Елбраян се изчерви силно и извърна глава, добре си спомняше унизителния момент. Току-що се бе бил с Тунтун — истинска битка, а не планиран спаринг, обвинявайки елфическата девойка, че го е измамила, за да го остави със студено ядене. Тунтун го бе набила и младият Елбраян, заслепен от ярост и гордост, не бе приел загубата добре, сипейки обиди, глупости и празни заплахи.
Неговият учител Бели’мар Джуравиел, единственият в Андур’Блау Иннинес, когото можеше да нарече свой приятел, също го бе натупал, потапяйки неколкократно главата му в студената вода.
— Болезнен урок — каза накрая Джуравиел, — ала ти не го забрави през тези години.
Елбраян не можеше да отрече това.
— Младият Роджър е много обещаващ — продължи елфът, — за него не бе лесно да дойде тук и да се присъедини към теб, независимо, че знаеше, че си прав.
— Той пораства — съгласи се Пони.
Джуравиел кимна.
— Ще започна да разузнавам пътя ни тази нощ — каза той.
— Внимавай за паури — каза Пони.
Елфът отново кимна.
— Един последен въпрос — помоли Елбраян винаги изплъзващия се Джуравиел, когато той тръгна към дърветата. — Наистина ли паурите са получили подкрепления?
— Това би ли променило мнението ти? — попита елфът.
— Не.
Джуравиел се ухили.
— По мои сведения — а нямай съмнение, че сведенията ми по тоя въпрос са надеждни, — Роджър Локлес въобще не е ходил до Каер Тинела тази нощ.
Пазителят подозираше това, а потвърждението на подозренията му го накара да уважи избора на Роджър още повече.