Йойона съжаляваше, че момчето не може да говори или поне да се засмее по време на играта. Искаше да го разпита откъде е и как на такава крехка възраст се е озовал на кораб.
Вероятно родителите му са бедни и са го продали, помисли си монахът и направи гримаса при мисълта. Повечето кораби се снабдяваха с невръстните си юнги по този начин, макар че Йойона се надяваше покупката да не е направена лично от Алу’мет. Капитанът претендираше да е религиозен човек, а Божиите хора не правеха така.
През нощта заваля ситен дъжд, но не последва нищо, което да забави напредъка на „Сауди Ясинта“. Екипажът бе опитен, познаваше всеки завой на голямата река и корабът продължи да пори вълните, а носът му се белееше на бледата лунна светлина. В същата тази нощ, след като дъждът спря, отец Йойона прие напълно истините, които се оформиха в сърцето му. Останал сам в тъмнината с плясъка на вълните, естествените шумове от брега и плющенето на платната от вятъра, той почувства как пътят му се прояснява. Имаше усещането, че Авелин е до него и му напомня трите клетви — не просто думите, а значението зад тях, — които се предполагаше, че водят Абеликанската църква.
Той остана на палубата през цялата нощ и си легна призори, след като помоли сънения Матю да отиде и да му приготви хубаво ядене.
Стана отново на обед и хапна с капитан Алу’мет, който му каза, че ще стигнат целта си рано на следващата сутрин.
— Недей да будуваш още една нощ — каза му капитанът с усмивка. — Утре сутрин отново ще стъпиш на твърда земя, а няма да изминеш много път, ако ти се спи.
И все пак по-късно вечерта капитан Алу’мет отново намери Йойона да стои на носа и да се взира в тъмнината, търсейки сърцето си.
— Ти си мислител — каза капитанът, приближавайки монаха. — Това ми харесва.
— Как може да кажеш такова нещо само защото стоя тук сам? — отвърна Йойона. — Ами ако просто си стоя и не мисля за нищо.
— Не и на носа — отвърна капитан Алу’мет и застана точно зад привелия се над перилата монах. — И аз познавам вдъхновението, което дава това място.
— Откъде взе Матю? — попита внезапно Йойона, преди да се усети.
Алу’мет го погледна, изненадан от въпроса. Сетне се втренчи в разпенените от носа вълни и се усмихна:
— Не ти се иска да вярваш, че аз, човек от твоята Църква, съм го купил от родителите му — отвърна проницателният мъж. — Ала сторих точно това — добави той, изправи рамене и погледна монаха в очите.
Отец Йойона не отвърна на погледа му.
— Бяха сиромаси, живееха край Сейнт Гуендолин. Оцелявайки от трохите, които твоите абеликански братя им подхвърляха — продължи капитанът, а гласът му стана по-дълбок и тъжен.
Сега вече Йойона се извърна и го погледна предизвикателно.
— И все пак това е Църквата, към която си избрал да се присъединиш.
— Това не значи, че съм съгласен с всички, които сега прилагат догмите й — спокойно отвърна Алу’мет. — Що се отнася до Матю, аз го купих и то на добра цена, защото започнах да го чувствам като мое дете.
Той винаги бе по доковете, знаеш ли — или поне винаги когато успяваше да се измъкне от свирепия си баща. Онзи го биеше без причина, нищо, че малкият тогава нямаше и седем години. Така че го купих, взех го на борда и го научих на почтен занаят.
— Тежък е този живот — отбеляза Йойона, ала в гласа му не се усещаха нито враждебност, нито укор.
— Вярно е — отвърна едрият бехренец. — Живот, който някои обичат, а други ненавиждат. Матю сам ще реши какъв е, когато порасне достатъчно. Ако се влюби в морето като мен, няма да има друг избор, освен да остане на кораба — надявам се на моя кораб. Опасявам се, че „Сауди Ясинта“ ще ме надживее и ще е хубаво, ако Матю продължи моето дело.
Алу’мет се обърна да погледне монаха и притихна в очакване Йойона да го погледне в очите.
— А ако мирисът на морето и люлката на вълните не му допаднат, ще е свободен да си тръгне — отвърна честно мъжът. — Ще направя всичко възможно той да има добро начало в живота, където и да реши да го прекара. Давам ти думата си за това, отче Йойона от Сейнт Мер-Абел.
Йойона му повярва и усмивката, с която му отвърна, бе искрена.
Сред суровите моряци в тези времена, капитан Алу’мет бе рядко срещано изключение.