— Видяхме ги — увери го Алу’мет усмихнат. — Близо сме и приближаваме все повече.
Йойона проследи погледа на капитана през мъглата. Нещо — не знаеше какво — му се струваше нередно, като че вътрешният му компас се бе повредил. Остана притихнал дълго, опитвайки се да определи какво става, когато забеляза петното слънчева светлина на хоризонта.
— Пътуваме на изток — каза той внезапно и се обърна към Алу’мет, но Палмарис е на западния бряг.
— Мислех, че искаш да си спестиш часовете на претъпкания ферибот — обясни Алу’мет. — Още повече, че той няма да тръгне в тази мъгла.
— Капитане, не трябваше…
— Няма проблеми, приятелю — отвърна Алу’мет. — И без това нямаше да ни пуснат в пристанището на Палмарис, преди мъглата да се разпръсне, затова вместо да пуснем котва, ние се отправихме към Амвой, по-малко пристанище с по-малко правила.
— Земя на хоризонта! — долетя вик.
— Дългият док на Амвой! — потвърди друг моряк.
Йойона погледна към Алу’мет, който само му намигна и се усмихна.
Скоро „Сауди Ясинта“ с лекота се плъзна зад един от дългите докове на Амвой, а опитните моряци бързо го закотвиха.
— Желая ти всичко хубаво, отче Йойона от Сейнт Мер-Абел — каза Алу’мет искрено, докато превеждаше монаха по трапа. — Нека загубата на абат Добриниън да даде сила на всички ни. — Той стисна здраво ръката на Йойона и монахът се обърна да си тръгва. На края на мостчето той се спря, разкъсван от борбата между благоразумието и съвестта му.
— Капитан Алу’мет — каза той внезапно и се обърна. Забеляза неколцина моряци наоколо. Гледаха го с очакване, но той не позволи това да го разколебае.
— В следващите месеци ще чуете истории за мъж на име Авелин Десбрис. Брат Авелин, някога от Сейнт Мер-Абел.
— Това име ми е непознато — отговори капитан Алу’мет.
— Но ще го чуеш — увери го отец Йойона, — ще чуеш ужасни истории за този човек, които ще го представят за крадец, убиец и еретик. Ще чуеш името му като синоним на адски пламъци.
Капитан Алу’мет не отговори и Йойона се спря за миг, преглъщайки.
— Казвам ви го съвсем честно — продължи монахът, като добре разбираше, че пресича много тънка граница. Отново преглътна и продължи: — Тези истории са неверни. Уверявам ви, че брат Авелин бе човек, следващ Божията воля през целия си живот.
Неколцина от екипажа просто свиха рамене, решиха, че думите не ги касаят, но капитан Алу’мет усети сериозността в гласа на монаха и разбра, че това е решителен момент за него. Явно тези истории, които още не знаеше, наистина засягаха и него, и всеки, свързан с Абеликанската църква. Кимна, без да се усмихне.
— Никога Абеликанската църква не е отглеждала по-достоен човек от Авелин Десбрис — каза твърдо Йойона, след което се обърна и напусна „Сауди Ясинта“. Разбираше какъв риск е поел и осъзнаваше, че някой ден корабът може отново да посети Сейнт Мер-Абел и капитан Алу’мет или, по-вероятно, някой от дочулите разговора моряци можеше да се заговори с хората от абатството или дори с върховния абат Маркварт.
И все пак Йойона не се отрече от думите си. Беше го казал ясно, както трябваше да бъде.
Но те го преследваха по пътя из Амвой и го изпълваха със съмнения.
Намери си транспорт за изток — един фургон, чийто кочияш също бе вярващ човек, дружелюбен и щедър като капитан Алу’мет. Но когато се разделиха на няколко мили от портите на Сейнт Мер-Абел, отец Йойона не повтори историята за Авелин.
Чак когато видя абатството, съмненията му изчезнаха. Сейнт Мер-Абел бе внушително място от всяка гледна точка, стените му се издигаха древни и непристъпни, неотделими от планинския бряг.
Докато го гледаше оттук, Йойона си спомняше дългата история на Църквата, традициите, които произлизаха отпреди Маркварт и дори отпреди последните десетина върховни абати. Отново почувства, че духът на Авелин е до него и в него, усети непреодолимо желание да се разрови в миналото на Ордена, да види как са стояли нещата преди векове. Защото отец Йойона не вярваше, че вярата на Църквата, такава каквато беше сега, би могла да стане господстваща религия. Днес хората идваха в нея заради традицията, бяха „вярващи“, понеже и родителите им бяха такива, както и техните родители преди това. Малцина бяха като Алу’мет, осъзна той, наскоро обърнали се във вярата, убедени по сърце, а не по наследство.
Няма как да е било така в началото, разбра Йойона. Сейнт Мер-Абел, така огромен и могъщ, нямаше как да е бил построен от хора, споделящи вярванията на днешната Църква.