Окрилен от прозрението си, отец Йойона приближи портите на абатството, мястото, което бе наричал свой дом през почти две трети от живота си, място, което сега му се струваше само фасада. Не разбираше истината за абатството, но с духа на Авелин, който да го напътства, щеше да я намери.
Глава 20
Да следваш примамката
Конър Билдебург не се чувстваше особено нервен, когато остави познатите и доскоро безопасни предели зад себе си. В последните месеци често се бе скитал из севера и бе сигурен, че може да избегне големите групи чудовища, които все още предизвикваха неприятности. Великаните, които бяха най-опасни поради умението си да мятат огромни скали надалеч, вече се срещаха рядко, а гоблините и паурите никога не яздеха коне и нямаше как да стигнат Сивия камък.
Дори когато си направи бивак в първата нощ извън града, на тридесет мили северно от него, благородникът не бе разтревожен. Знаеше как да се прикрие, а понеже бе лято, не му трябваше и огън. Настани се под обраслите с листа клони на един смърч, а наблизо конят му тихо пасеше.
Следващото денонощие също измина спокойно. Конър избягваше единствения истински път, но знаеше къде отива и си бе намерил по-пряк.
На третия ден, вече на повече от сто мили на север от Палмарис, той стигна до останките на ферма и хамбар, а следите в района му показаха какво се е случило — група от поне дузина гоблини бе дошла съвсем наскоро, може би в последните дни. Опасявайки се от приближаващия дъжд — небето бе натежало от облаци, Конър се качи на коня си веднага, следвайки ясната диря. Настигна мародерстващата банда следобеда, когато бе започнало да ръми. Бе доволен, че групата е съставена само от гоблини. Но бяха два пъти повече от очакваното и добре подготвени за бой. Дори се движеха в някакво подобие наред. Благородникът прецени, че вървят на север-северозапад и счете за разумно да ги проследи. Ако подозренията му се окажеха верни, тези глупави гоблини щяха да го отведат точно до групата войни и до човека, използващ магическите камъни.
Установи се на половин миля от шумния гоблински лагер. През нощта се осмели да се промъкне по-наблизо — и отново бе впечатлен колко внимателни бяха обикновено немарливите създания. Все пак успя да се приближи достатъчно, за да долови няколко разговора — най-вече оплаквания и потвърждения на това, че повечето от великаните си бяха отишли, а паурите са твърде притеснени за себе си, за да се грижат за гоблините.
Конър се заслуша по-внимателно, когато двама гоблини започнаха да спорят за крайната им цел. Единият искаше да идат на север, към Земепад и Каер Тинела.
— Ах! — скастри го другият. — Знаеш, че Кос-косио е мъртъв, както и Майер Дек! Там са само Нощната птица и убийците му! Градовете са загубени за нас, глупако, всеки ден върху тях се сипят огнени кълба!
На лицето на Конър разцъфна усмивка. Той се върна в своя лагер и поспа няколко часа, но стана много преди зората. Отново последва гоблинската банда, като мислеше да ги заобиколи от запад, в случай че все пак решаха да изследват областта около Каер Тинела и Земепад.
Този ден валеше по-силно, но Конър почти не забеляза това.
Починаха си под покрива на сградите, като се подкрепиха с вода от кладенеца и скоро откриха пресни яйца и мляко. Намериха и фургон в хамбара, както и вол, който да го тегли, и няколко точила, с които да наточат оръжията си и една вила, която според Томас щеше да изглежда добре, забита в търбуха на някой великан. Роджър претърси всяко кътче на фермата и намери тънко, но здраво въже и кранче със скрипец, достатъчно малко, за да ги носи, без да му създават трудност. Нямаше идея за какво може да му потрябват, освен ако фургонът не затънеше в калта, но все пак ги взе.
И така, когато напуснаха фермата същата нощ, бежанците бяха отпочинали и готови за последния етап от пътя към сигурността.
Както обикновено, Роджър и Джуравиел поеха напред, като елфът минаваше ефирно по ниските клони на дърветата, а неуморимият Роджър тичаше наоколо, винаги нащрек за някоя опасност.
— Днес се справи много добре — каза неочаквано Джуравиел, изненадвайки Роджър. Младежът погледна елфа любопитно. Не бяха говорили, откак Джуравиел го бе натупал, освен когато трябваше да набележат пътеки за разузнаване.
— Когато забеляза фермата и хамбара, ти прие задачата, която Нощната птица ти даде, без да спориш — обясни елфът.