Главатарят на гоблините забеляза, че подчинените му нетърпеливо се разшаваха. Бяха жадни за кръв, макар че не желаеха истинска битка, а сега като че в ръцете им бе паднала лесна плячка. Облаците над тях се бяха разпръснали и нощта бе осветена от пълната луна.
— Моля ви — продължи невидимата жена, — та те са само деца.
Гоблините не издържаха. Преди главатарят да каже нещо, те се втурнаха към гората, като всеки искаше да се отчете с първото убийство.
От сенките долетя още един вик, ала той не изглеждаше да идва от по-близо. Гоблините продължиха със сляпата си атака, търчаха из храстите, препъваха се в корените, но бързо се изправяха и продължаваха напред. Накрая всички стигнаха до малко сечище, заградено от едната страна от канари, отляво от борови дървета, а отдясно от гъста горичка от дъбове и явори. Иззад боровете долетя гласът на жената, ала вече не звучеше така изплашен, пееше песен:
Тичат здраво гоблини, за глупостта им песни ще се пеят, че пак заради нея, няма те да остареят!
— Кво? — отново попита гоблинът своя предводител.
Друг глас, мелодичен и ясен, елфически, продължи импровизираната песен.
Още песни долетяха, обърквайки чудовищата, а скоро римите бяха последвани от шумен смях. Накрая отекващ и силен глас се присъедини към песента, с тон спокоен и сериозен, и гората притихна, щом се чуха думите:
Когато завърши, мъжът изведе могъщия си черен жребец от сенките и се разкри пред зашеметените гоблини.
— Нощната птица — прошепна един гоблин и всички от бандата разбраха, че са наистина обречени.
Недалеч от една могила Конър Билдебург наблюдаваше разкрилия се пред него спектакъл с жив интерес. Тъй като гласът на жената го бе преследвал много дълго, глас, в който се бе вслушвал дълги прекрасни месеци.
— Бих ви дал шанс да се предадете — каза пазителят, — ала се опасявам, че няма къде да ви държа, а и нямам вяра на смрадливия ви вид.
Главатарят на гоблините смело пристъпи напред и стисна оръжието си.
— Ти ли си предводителят на тази парцалива банда? — запита го пазителят.
Отговор не последва.
— Какво безочие! — възмути се пазителят и посочи покритата с шлем глава на гоблина. — Умри!
Остро изречената заповед накара всеки гоблин да подскочи, а сетне да се ококори невярващо, когато главата на предводителя им се изкриви с пукане на една страна. Същият този предводител, който със сила си бе спечелил позицията на главатар, просто умря.
— А сега кой е предводителят ви? — заплашително попита пазителят.
Гоблините изпаднаха в паника и се разбягаха във всички посоки, ала хората на Нощната птица не бяха стояли със скръстени ръце и стрелците вече бяха готови. Докато се обръщаха към дърветата, гоблините бяха пресрещнати от ято жужащи стрели, а когато тръгнаха в другата посока, ги удари гръм, долетял откъм боровете, който ослепи всички и лиши неколцина от мизерния им живот.
Тогава нападна Нощната птица; последван от войните си, той се спусна към неорганизираната и паникьосана банда.
Нападна и Конър Билдебург, завъртял яростно Защитник. Благородникът бе видял и чул достатъчно и сега препусна в галоп към битката с името на Джили на уста.
Нощната птица сякаш бе навсякъде, окуражаваше войниците си винаги, когато изглеждаше, че гоблините са спечелили някакво предимство.
Иззад един дъб Бели’мар Джуравиел със сигурна ръка обсипваше изчадията със стрели, като улучи дори такива, които бяха вкопчени в близък бой.
До елфа Пони задържа магията си, пазеше силите си, защото сигурно скоро щеше да се наложи да използва лековития камък.
Когато стигна сечището, Конър бе искрено впечатлен. Това не бе някаква банда селяци! Мълниите, стрелите, прецизно изпълненото нападение — ако войниците на краля бяха тъй добре подготвени, войната отдавна щеше да е приключила!