Брат Браумин вдигна ръце, а на лицето му се бе изписало пълно недоумение.
— Ала какво ще намериш тук долу? — попита той и без да иска погледна рафта с отвратителните книги.
— Честно казано, не знам — отвърна Йойона. Забеляза накъде гледа брат Браумин, ала не обърна внимание, тъй като нямаше намерение да разучава демоничните томове. Приближи най-близкия рафт и внимателно извади един огромен том, чиято корица едва се крепеше.
— Ала тук, в историята на Църквата, ще намеря отговорите на своите въпроси.
— Отговорите?
— Такива, каквито ги е видял Авелин — опита се да обясни Йойона. — Поведението на тези, които минават за свети хора днес няма как да е същото като на основателите на нашия Орден. Кой би следвал Маркварт сега, ако не бяха традициите, чийто корен е на повече от хиляда години? Кой би се придържал към доктрините на ръководителите на Абеликанската църква, ако можеше да прозре тяхната слепота и да разбере, че хората просто са си хора, грешни хора, които само Бог може да опрости?
— Силни думи, отче — каза тихо брат Браумин.
— Може би е време някой да изрече тези силни думи — отговори Йойона. — Думи, силни като делата на Авелин.
— Делата на Авелин му спечелиха дамгата на крадец и убиец — напомни му младият монах.
— Ала ние с теб знаем, че това не е така — бързо отговори Йойона и избърза прахта от корицата на стария том. — Както биха вярвали и те — основателите на нашия орден, мъжете и жените, първи видели Божията светлина. Те биха повярвали.
Йойона притихна, а брат Браумин се замисли над думите му. Той обаче знаеше къде се намира и си представи най-лошия възможен сценарий, затова попита:
— Ами ако твоите изследвания покажат, че те не са били такива, каквито мислиш, че Църквата винаги е била такава?
Думите като че удариха стария отец, и брат Браумин се сви, щом видя как раменете му увисват.
— Тогава животът ми е бил напразен — призна Йойона. — Тогава съм следвал не това, което е свято, а това, което е човешко.
— Еретиците говорят така — предупреди го брат Браумин.
Отец Йойона се извърна и се взря право в очите му. Браумин никога не бе виждал веселия отец да гледа така твърдо.
— Да се надяваме, че еретиците грешат — каза мрачно Йойона и отново се вгледа в книгата, а Браумин замълча, оставяйки думите на учителя си да отекнат в съзнанието му. Прецени, че достатъчно е разпитвал по този въпрос — отец Йойона бе поел по път, от който нямаше връщане назад, път към просвещението, който или щеше да го увери в правотата му, или да го изпълни с отчаяние.
— Брат Делман има много въпроси, откакто напуснахме Сейнт Прешъс — каза брат Браумин в опит да направи разговора по-приятен. Това накара отец Йойона да се усмихне.
— Действията на върховния абат срещу затворниците ни му изглеждат не на място — продължи брат Браумин.
— Затворниците? — прекъсна го Йойона. — Той ги е докарал тук?
— Чиличънкови и кентавърът — отговори брат Браумин. — Не знаем къде ги държи.
Отец Йойона се замисли. Това не бе очаквано, но заради шока от смъртта на абат Добриниън почти бе забравил нещастните затворници.
— Сейнт Прешъс не възрази ли срещу отвличането на граждани на Палмарис?
— Слуховете сочат, че абат Добриниън въобще не е бил доволен — отговори брат Браумин. — Имаше сблъсък с хората на барон Билдебург заради племенника му, който явно е бил женен за жената, придружавала брат Авелин. Мнозина казват, че абат Добриниън е бил в съюз с барона срещу върховния абат.
Йойона безсилно се засмя. Всичко се връзваше, разбира се. Сега той бе дори по-сигурен, че убиецът на абат Добриниън не е паур. Понечи да го каже на брат Браумин, ала мъдро сдържа езика си. Разбираше, че такова ужасно разкритие може да пречупи монаха или да го накара да предприеме нещо безразсъдно.
— Значи брат Делман се вълнува от събитията? — попита той. — Не затваря очите и ушите си за истината?
— Задава много въпроси — потвърди Браумин. — Някои от тях са почти критични към върховния абат. И разбира се, всички сме загрижени за двамата братя, които не се завърнаха в Сейнт Мер-Абел. Не е тайна, че те бяха любимци на върховния абат, а поведението им винаги е било тема на обсъждане между по-младите братя.
— Ще постъпиш умно, ако следиш внимателно верните кучета на абат Маркварт — каза мрачно отец Йойона. — Не се доверявай на брат Юсеф или на брат Данделион. Сега иди и си върши работата и не ме посещавай, освен ако не носиш важни новини. Ще се свържа с теб, когато имам възможност, бих искал да следя прогреса на брат Делман.