Юсеф усети как кракът му се хлъзва, ала вместо да падне, се издигна във въздуха. Ускорението продължи да го тласка към Пони, ала когато я достигна в непознатото състояние на безтегловност, той се превъртя във въздуха. Тогава усети внезапна болка в гърба — Пони се претърколи и го изрита и с двата крака към ръба на възвишението, където той увисна безпомощно.
Ужасѐн от нападението, Роджър не бе в състояние да помогне, когато Данделион се извърна и отново удари Конър, който се опитваше да се изправи, а сетне се стовари върху него и го притисна към земята.
Огромният монах вдигна ръка с изпънати пръсти, за да нанесе смъртоносен удар върху разкрития врат на Конър.
Конър изпъшка и се опита да изкрещи и да се освободи. Притвори очи, ала ударът не дойде. Отвори ги и видя, че Данделион още стои над него, опитвайки се да нанесе удара, а на лицето му е изписано смайване от това, че някой може да спре могъщата му ръка.
Нощната птица го държеше за китката.
Данделион се извърна с изумителна ловкост за толкова огромен човек, изправи се и опита да изблъска пазителя с рамо. Ала Елбраян се извъртя под ръката му така рязко, че изкълчи лакътя му.
Виейки от болка, Данделион отново се завъртя и замахна с юмрук, но пазителят отстъпи встрани и отвърна с мощна серия от удари в лицето и гърдите му. Огромният монах продължи да напада, ръмжейки от болка, и поемаше ударите, за да докопа Елбраян и да го стисне в мощната си прегръдка.
Пазителят го сграбчи за брадичката, а с другата ръка го хвана за косата, за да завърти рязко главата му, но внезапно спря, защото чу странно хрущене в гърдите на монаха. Първо реши, че Данделион някак е извадил кинжала си, ала после видя стоящия зад него Конър и разбра.
Мечът на Конър излезе право през гърдите на монаха, който се отпусна в ръцете на пазителя.
— Копеле — промълви мрачно Конър и се завъртя така, че дръжката на меча да остане в ръцете му, докато Данделион пада на земята.
Нощната птица остави тялото на монаха, отиде до Симфония и взе Ястребокрилия. Приготви стрела и се обърна към Юсеф. Прицели се, ала заплахата бе отминала и той не можеше просто да убие този човек.
— Недей — каза Пони и пазителят отпусна тетивата.
— Аз ще го убия — каза мрачно Конър и изтегли меча си от трупа.
— Така както си виси там беззащитен? — попита скептично Пони.
Конър изрита ядно пръстта.
— Пусни го да падне тогава — каза той, ала просто от яд. Не можеше да убие беззащитен човек.
— Отиваме при нашите приятели — каза пазителят на Юсеф, — които твоят абат несправедливо държи като затворници.
Юсеф изсумтя на абсурдността на това твърдение.
— И ти ще ни водиш — довърши пазителят.
— Към Сейнт Мер-Абел? — изуми се монахът. — Идиот. Нямаш представа какво могъщество се крие в тази крепост.
— Като това, което те изненада тук? — спокойно отвърна пазителят.
Това вбеси Юсеф. Той присви очи и се втренчи в Елбраян.
— Колко време смятате да ме държите така? — попита той спокойно. — Убийте ме сега, иначе ще отмъстя…
Прекъсна го малка фигура, която профуча край него и го завъртя във въздуха. Той размаха ръце, за да я изблъска, но осъзна, че е изпуснал слънчевия камък. Когато най-после отново се изправи, видя крилатия елф с лекота да се приземява зад другите.
— Както и предположи, Нощна птицо, слънчев камък — каза Джуравиел и показа малкото камъче. — Подозирам, че гранатът е или в торбата на кръста му, или у мъртвеца.
Елбраян внимателно наблюдаваше Юсеф и видя, че думите на елфа го изнервиха.
— Може да има и камък на душата — намеси се Пони, — за да поддържа връзка с господарите си.
— Е, няма да му позволим да го използва — каза Конър, като се подсмихваше. — Ала не съм съгласен с вашето решение, няма да ни води към Сейнт Мер-Абел, а към Сейнт Прешъс, където ще отговаря за убийството на абат Добриниън. Лично ще го отведа там заедно с Роджър Локлес, та да може Църквата да научи истината за своя върховен абат!
Елбраян се втренчи в Конър и за миг дори съжали, че го бе спасил.
Ако се бе поколебал само за момент, този мъж, който така жестоко бе наранил Пони, вече нямаше да е между живите.
Пазителят обаче не искаше да допуска подобна слабост, затова веднага прогони тези черни мисли от ума си. Знаеше, че и сам щеше да посрещне смъртоносния удар на монаха, ако това бе единственият начин да спаси Конър или друг от спътниците си.