След това той погледна Юсеф и се замисли върху думите на благородника. Помнеше фанатизма на първия брат Правда и разбра, че Юсеф няма да ги отведе до абатството, независимо от заплахите. Ала ако стореха така, както искаше Конър, може би нямаше да са сами в похода си за освобождението на техните приятели.
Нямаше ли тогава Църквата да признае своето съучастничество и по този начин да се отрече от върховния абат?
Изглеждаше разумно.
— Доведете го — каза пазителят.
Бели’мар Джуравиел полетя от издатината, като буташе мятащия се Юсеф. Използвайки лъка си като тояга, елфът смушка мъжа към скалната тераса. В началото Юсеф не се съпротивляваше, ала когато приближи ръба и падането не изглеждаше така далечно, той внезапно се обърна и хвана лъка на Джуравиел, който обаче мъдро го пусна. Монахът нямаше как да спре устрема си и продължи да се върти нататък.
За да види как Елбраян го посреща с вдигнат юмрук.
Ударът изпрати брат Юсеф обратно във въздуха и той изгуби съзнание.
Развеселен от гледката, Джуравиел прибра лъка си и докара вече безчувствения монах на издатината.
Глава 23
Другият брат Франсис
От всички задачи, които изпълняваха монасите от Сейнт Мер-Абел, брат Делман смяташе тази за най-трудна. Той и още двама монаси бяха завързани към спиците на огромно водно колело и превиваха гръб, за да го завъртят, пъшкайки и стенейки, дълбаейки в земята с пети, ала често падайки под огромната тежест.
Много, много надолу, подкрепян от тежки вериги, които тежаха повече от хиляда паунда, лежеше огромен каменен блок. Хубав и здрав, този камък бе взет от подземната каменоломна под южната част на двора на Сейнт Мер-Абел. Огромната кариера стигаше до най-дълбоките тунели на манастира — всъщност отец Йойона, скрит в подземните библиотеки, понякога чуваше дялкането по камъните — ала най-сигурният начин да се извадят камъни, необходими за абатството, бе използването на този кран.
Болката и усилието бяха полезни за младите монаси, смятаха техните отци и върховният абат.
Друг ден брат Делман щеше да се съгласи с това. Изтощението на тялото бе добро за духа. Ала не и днес, не и толкова скоро след завръщането му от дълго и трудно пътуване. Не искаше нищо повече от това да стигне до своята малка килия и да се свие в кревата си.
— Давай, братко Делман — скастри го отец Де Унеро с острия си глас. — Не искаш братята Калан и Сеумо да вършат всичко, нали?
— Не, отче Де Унеро — изпъшка брат Делман и се приведе така, че да притисне спицата по-силно, и напъна с всичка сила, а мускулите на гърба и краката му запулсираха от болка. Той притвори очи и изстена дълбоко. Ала тежестта внезапно се увеличи и колелото се завъртя на обратно.
Делман се ококори.
— Дръж го, братко! — изкрещя Калан, който бе проснат на земята, Сеумо вече залиташе на една страна.
— Заклинете го! — изкрещя отец Де Унеро.
Нещастният Делман напъна с всичка сила, ала краката му започнаха неумолимо да се хлъзгат. Защо Капан не се връщаше на колелото, зачуди се той? Защо Сеумо не ставаше? Защо всички се движеха така бавно?
Мина му през ум да пусне колелото и да се махне от пътя на спиците му, но знаеше, че е невъзможно. Без някой да го удържа, то щеше да се завърти прекалено бързо и да го размаже.
— Заклинете го! — отново чу той крясъка на Де Унеро, ала всичко ставаше толкова бавно.
А колелото вземаше надмощие и мускулите на Делман преминаха предела си…
Внезапно той падна назад, а всичките му стави се сгънаха на обратно. Чу внезапно изхрущяване, като камшик, и в единия му крак избухна силна болка. Той се извъртя, но едната му ръка беше приклещена и въртящото се колело го повлече бързо и го метна така силно настрани, че той се блъсна в коритото за поене на добитъка, а рамото му изпука.
Той остана неподвижен, почти в съзнание, цял в кръв и пот.
— Отведете го в личните ми покои — чу той гласа на Де Унеро. В следващия миг отецът бе над него, изглеждаше искрено загрижен.
— Не се безпокой, млади ми братко Делман — каза Де Унеро и макар да се опитваше да го успокои, гласът му все още звучеше злокобно. — Бог е с мен и с Неговата сила ще изцерим твоето изстрадало тяло.
Болката внезапно се засили, когато Калан и Сеумо вдигнаха младия Делман. През цялото му тяло преминаха вълни от агония, подпалвани от всеки мускул. След това се спусна мрак.