— Може би ще се срещнем отново — каза Маркварт, махвайки му с ръка. — Ала заради спокойствието и на двама ни, се надявам това да не се случи.
„И така, всичко свърши“, помисли си Йойона.
Глава 24
Решение
Пред очите им се разкриха скупчени една до друга къщи, повечето от които ферми. Това бе на север от Палмарис и бе добре, че много хора бяха излезли от укрепения град и се бяха върнали в домовете си.
— Животът в областта се успокоява — отбеляза Конър. Той яздеше до Пони, която заедно с Бели’мар Джуравиел бе на гърба на Симфония, а Елбраян и Роджър бяха напред и водеха брат Юсеф, чиито ръце бяха вързани здраво зад гърба му.
— Скоро отново ще има мир — обеща Конър и това се стори вероятно на останалите, тъй като по пътя си не бяха видели нито едно чудовище.
— Каер Тинела и Земепад вероятно са били последните укрепления на изчадията в областта — разсъди пазителят. — Малцината, които са останали, не би трябвало да са проблем за гарнизона на Палмарис.
В този миг пазителят спря, хвана юздите на Симфония и го накара да спре. Погледна към Пони и Джуравиел и те веднага разбраха.
— Не можем да влезем в града — каза Елбраян на Конър, — нито дори да приближим толкова, че хората във фермите да ни видят. — Погледна брат Юсеф и допълни: — Дори фактът, че ни познават, може да ги изложи на риск.
Брат Юсеф отвърна остро:
— Вярваш ли, че Църквата ще се откаже от преследването си? — и се разхили злобно, сякаш не той бе пленникът в групата.
— Може би Църквата ви ще си има по-важни проблеми, когато истината за вашите действия в Сейнт Прешъс се разчуе — намеси се Конър, като застана с коня си между монаха и пазителя.
— И какви доказателства имаш за нелепите си обвинения? — бързо отвърна брат Юсеф.
— Ще видим — отговори Конър и се обърна към Елбраян. — С Роджър ще го отведем при чичо ми, ще използваме светските канали на властта, преди да видим каква част от Църквата ще застане на страната на това псе и господарите му.
— Започваш малка война — каза Пони, тъй като бе добре известно, че Църквата е силна почти колкото държавата, а онези, които бяха виждали магическите сили на Сейнт Мер-Абел, смятаха Църквата дори за по-силна.
— Ако такава война настъпи, то нейните инициатори ще са убийците на абат Добриниън, не аз или чичо ми — отговори твърдо Конър. — Единственото, което правя, е да дам отговор на този грозен акт и да защитя живота си.
— Ще чакаме вести — намеси се Елбраян, не искаше този разговор да се проточва.
— С Роджър ще се върнем възможно най-скоро — съгласи се Конър. — Знам, че сте нетърпеливи да продължите по пътя си.
Конър внимаваше да не се изпусне, тъй като не искаше опасният монах да узнае, че Елбраян смята да се отправи точно към Сейнт Мер-Абел. Предвид чудесата, които бе виждал от магията на светите камъни, Конър смяташе за глупаво пазителят открито да заяви пред Юсеф, че отива да спаси пленените си приятели. Колкото по-малко информация имаше опасният пленник, толкова по-добре беше за всички тях.
Конър даде знак на Елбраян и извърна коня си настрана, а пазителят го настигна и поведе встрани от другите.
— Ако не се видим отново, тогава сбогом, Нощна птицо — каза благородникът искрено.
Елбраян последва погледа му, гледаше към Пони.
— Бих излъгал, ако кажа, че не ти завиждам — продължи Конър. — Аз също я обичах, кой не би, след като е видял красотата й?
Елбраян нямаше адекватен отговор, затова не каза нищо.
— Ала е ясно къде е сърцето на Джи… на Пони — добави Конър след дълга и неприятна пауза. — Сърцето й е при теб — каза той и погледна пазителя в очите.
— Ти няма да се върнеш — внезапно каза Елбраян, — ще предадеш монаха и ще си останеш в Палмарис.
Мъжът сви рамене.
— Болно ми е да я виждам — призна той. — Хем чудесно, хем болно.
Не знам кое е по-силното.
— На добър час, тогава — отвърна Елбраян.
— И на теб — рече Конър и отново погледна към Пони. — Мога ли да се сбогувам с нея? — попита той.