— Лъжеш! — каза той отново, разтърсвайки Франсис така силно, че онзи почти падна на пода.
— Ах, истерични ми братко Браумин — скара му се Франсис, — още една черна точка за твоята кандидатура, опасявам се.
Браумин дори не го слушаше. Той профуча покрай Франсис и се затича към коридора, първо в посоката, в която бе отишъл Йойона, но после, твърде наранен и объркан, за да може дори да се изправи срещу него, се обърна и забърза, а после направо затича към собствената си килия.
Брат Франсис го наблюдаваше искрено развеселен.
Брат Браумин знаеше, че Франсис не лъже. Върховният абат, изглежда, се бе справил с отец Йойона по-ефективно, отколкото с брат Делман.
Изпратен надалеч в Сейнт Прешъс, абатство, чийто статут бе силно накърнен от смъртта на почитания абат Добриниън, и под зоркото око на злия Де Унеро, върховният абат Маркварт на практика бе обезвредил стария си опонент.
Сега Браумин разбра по-добре отношението на отец Йойона в коридора, грубото отпъждане и отрицанието от всичко, което се бяха надявали да постигнат. Браумин осъзна, че приятелят му е победен и отчаян, затова пренебрегна собствения си гняв и обидата и потърси Йойона в килията му.
— Трудно е за вярване, че си тъй глупав да дойдеш тук — студено го посрещна Йойона.
— Би трябвало да изоставя приятелите си, когато най-много имат нужда от мен, така ли? — отвърна брат Браумин.
— Нужда от теб? — повтори невярващо Йойона.
— Мрак се е спуснал над сърцето и душата ти — настоя Браумин. — Виждам болката, изписана на лицето ти, понеже го познавам по-добре от всеки друг.
— Не познаваш нищо и говориш глупости — скара му се Йойона и изпита болка, че му говори така. Напомни си обаче, че е за добро, и настоя:
— Върви, гледай си задачите, преди да те обадя на върховния абат и съвсем да погреба шансовете ти за издигане.
Брат Браумин спря и осмисли внимателно думите, разбирайки още нещо. Йойона имаше предвид списъка с кандидати за мястото на отец и видя, че с разговора им в коридора старецът следва още един от плановете си.
— Мислех, че отчаянието те е сразило — каза тихо той, — само затова дойдох.
Смяната в тона му трогна Йойона.
— Не отчаяние, приятелю — каза той успокоително, — а само прагматизъм. Явно времето ми тук е свършило, а пътят ми към брат Авелин е взел неочакван завой. Това може да го направи по-дълъг, ала аз няма да се отвърна от него. За жалост обаче нашият съвместен път свърши.
— Какво да правя тогава? — попита Браумин.
— Нищо — отговори тъжно отец Йойона, ала без да се колебае, тъй като бе обмислил всичко добре.
Брат Браумин ахна невярващо, дори обвинително.
— Ситуацията се промени — обясни отец Йойона. — Браумин, приятелю, аз съм виновен. Когато научих за страданията на нещастните затворници на върховния абат, не можах да се сдържа.
— Отишъл си при тях?
— Опитах да отида при тях, ала бях спрян, и то грубо. Подцених отговора на върховния абат. В моята глупост не прецених добре ситуацията, притиснах Маркварт прекомерно…
— Състраданието никога не може да се нарече глупост — бързо отговори брат Браумин.
— И все пак така принудих Маркварт да действа — отговори Йойона. — Той е прекалено силен и коварен. Не съм се обезкуражил в битката си, уверявам те, а срещу Маркварт ще се изправя открито, когато преценя, че е настъпил моментът, но трябва да ми обещаеш тук и сега, че няма да се намесваш в тази битка.
— Как мога да дам такова обещание? — твърдо отвърна Браумин.
— Ако ме обичаш, ще намериш начин — отговори отец Йойона. — Ако вярваш в това, което Авелин ни нашепва от гроба си, ще намериш начин.
Защото ако не ми дадеш това обещание, знай, че пътят ми е стигнал своя край, че аз няма да се боря повече с Маркварт. Трябва да бъда сам в тази битка, да знам, че никой друг няма да пострада от действията ми.
Настъпи мълчание и най-сетне брат Браумин кимна.
— Няма да се намеся, макар че смятам изискването ти за глупаво.
— Не е глупаво, приятелю, а практично — отговори отец Йойона. — Ще се изправя срещу Маркварт, ала без шанс за победа. Знам го, знаеш го и ти, но не искаш да го признаеш.
— Но ако не можеш да победиш, защо изобщо влизаш в тази битка?
Йойона тихо се засмя.
— Защото тя ще отслаби Маркварт — рече той. — И публично ще постави въпроси, които могат да стигнат сърцата на мнозина от Ордена. Мисли за мен като за брат Алабарне, сеещ надеждата така, че в дните, в които вече няма да съм между живите, те ще покълнат и ще дадат плод в лицето на тия, които ще ме последват. Мисли за мен като за един от първите майстори, съградили Сейнт Мер-Абел, които са знаели, че няма да живеят достатъчно, че да видят абатството завършено, ала са отдали целия си живот за изображенията, изографисани на една-едничка врата или дялайки камък от основите на тази великолепна постройка.