Поетичните думи трогнаха Браумин, ала не можеха да го откажат не само от желанието да се бори, но и да спечели.
— Ако истински вярваме в думите на брат Авелин, не може да те оставим сам — каза той. — Ние ще се борим…
— И накрая ще спечелим — прекъсна го отец Йойона, защото знаеше какво следва и виждаше, че е наивно. — Вярвам в това. Ала ако и двамата сега се изправим срещу Маркварт, това ще отслаби каузата ни неимоверно, може би дори фатално. Аз съм един старец и с всеки един изминал ден се чувствам все по-стар и по-стар. Ще започна битката си с Маркварт и срещу сегашния път на самата Църква и това може би ще накара Ордена да се вгледа в някои от ритуалите и така наречените ни традиции, да ги види в нова светлина.
— И къде е мястото ми в тази безнадеждна война? — попита брат Браумин, мъчейки се да скрие сарказма в гласа си.
— Ти си млад човек и почти сигурно ще надживееш Далбърт Маркварт — спокойно му отвърна отец Йойона. — Освен ако не те сполети някой нещастен случай! — Не му трябваше да изговаря името на Делман, за да извика неприятни асоциации в ума на брат Браумин.
— И после? — попита Браумин, щом се поуспокои.
— Тихо ще разпространяваш словото — отговори отец Йойона. — Пред Висченти Марлборо, на брат Делман, на всеки, който би те послушал.
Ще надграждаш върху малкото, което ще постигна аз, ще намериш приятели, ала внимавай да не си създаваш врагове. И най-важното рече Йойона, като отмахна единия край на килима и откри тайник на пода, — ще пазиш това. — Той извади един древен текст от тайника и го подаде на смаяния Браумин.
— Какво е това? — попита младият монах, останал без дъх; разбираше, че държи нещо много важно, че тази вехта книга е продиктувала много от изненадващите решения на Йойона.
— Тук са отговорите — отвърна загадъчно отецът. — Чети си я тихо, тайно и след това я скрий от погледа и от мислите си. Ала не и от сърцето си — добави той, потупвайки Браумин по рамото. — Ако трябва, играй игричките на абат Маркварт, дори се състезавай с властолюбивия брат Франсис.
На лицето на Браумин се изписа неверие.
— Разчитам, че ще станеш отец в Сейнт Мер-Абел — твърдо отвърна на погледа му Йойона. — И то скоро, може би като мой заместник. Това не е невероятно, тъй като Маркварт ще иска да даде ясен знак, че не воюва с мен, а приятелството ни отпреди е добре известно. Трябва да се пребориш за това място и да прекарваш дните си така, че един ден да станеш абат, дори върховен абат. Цели се високо, млади ми приятелю, защото залозите са огромни. Репутацията ти е впечатляваща извън тесния кръг около Маркварт. Когато стигнеш върха на силите си, бъди сигурен в приятелите си и помисли как да продължиш свещената война, започната от брат Авелин. Това може да означава предаването на книгата на по-млад, верен съюзник и следването на път, сходен с моя.
Или пък според ситуацията, може открито да започнеш битка в самата Църква. Само ти ще знаеш.
— Искаш много от мен.
— Не повече, отколкото от себе си — отвърна Йойона с горчив смях. — А съм сигурен, че ти си много по-достоен човек от Йойона!
Брат Браумин изпуфтя при това твърдение, ала Йойона поклати глава.
— Отне ми шест десетилетия да науча това, в което ти вече твърдо вярваш в сърцето си — обясни старият отец.
— Ала аз имах по-добър учител — отвърна с усмивка брат Браумин.
Усмивка се появи и на сбръчканото лице на стария Йойона.
Браумин погледна към книгата, вдигна я между себе си и отеца и попита:
— Кажи ми повече — какво има тук?
— Сърцето на Авелин — отвърна Йойона — и истината за това, което някога е било.
Браумин свали книгата и я скри под расото си, близо до сърцето.
— Спомни си всичко, което ти разказах за съдбата на „Бягащия с вятъра“ и го сравни с това, което някога е било пътят на нашия Орден — обясни Йойона.
Браумин притисна книгата до гърдите си и кимна тъжно.