Тогава, за изумление на всички, включително и на Елбраян и Пони, Симфония слезе от гърба на Сивия камък и започна да търка муцуна в него, пръхтейки и клатейки глава. Сивият камък изцвили съжалително още няколко пъти, ала вече по-слабо.
И животните се успокоиха.
— Добър кон — промърмори един човек на Елбраян, докато се отдалечаваше. Друг го попита дали Симфония се продава.
— Камъните на Авелин са доста полезни — отбеляза Пони, когато тримата приятели отново останаха сами с конете си.
— Разбирам, че ти се свърза със Симфония, понеже и двамата сме правили това и преди — рече пазителят. — Ала имам чувството, че той някак предаде твоите думи и на Сивия камък?
— Нещо от този род, както изглежда — отвърна Пони, като клатеше изумено глава.
— Колко сте надменни хората — отбеляза Джуравиел и двамата се извърнаха към него. — Изненадва ли ви, че конете могат да общуват, дори и по свой си, примитивен начин? Как биха оцелели през всички тези векове, ако не можеха?
Елбраян и Пони, победени от тази простичка логика, само се засмяха. Ала изражението на пазителя скоро отново стана сериозно.
— Говори се, че паури вилнеят в източните части на кралството — рече той. — Както и банда особено опасни гоблини.
— Можехме ли да очакваме друго? — отвърна Джуравиел.
— От това, което чух, изглежда, че враговете ни на изток от реката са се скарали. Паурите напуснали гоблините и сега гоблините нападат, както поради злата си природа, така и от страх.
Джуравиел кимна, ала Пони бързо добави:
— Аз обаче не мисля, че гоблините и паурите са най-лошият ни враг.
Болезненото припомняме за тяхната цел и възможната катастрофа, която ги очакваше там, ги накара да притихнат и ги натъжи. Прекараха следващия, последен час от пътуването в мълчание, като гледаха конете.
Бяха доволни, когато фериботът пристигна в малкото градче Амвой.
Капитанът, застанал до подвижния мост, повтори предупрежденията за гоблини и паури на всички слизащи пътници, като ги съветваше да са особено внимателни, ако пътуват извън града. Тъй като нямаха нужда от провизии, приятелите минаха направо през обкръжения от крепостни стени град към южната порта, където отново им бяха припомнени опасностите, дебнещи ги в откритите земи наоколо. Ала никой не им попречи да излязат, затова същия следобед те напуснаха Амвой и конете бързо изминаваха миля подир миля. Тук имаше далеч по-малко дървета и гори, отколкото на север от Палмарис.
Земите тук бяха по-цивилизовани, пресичани от широки пътища, някои дори покрити с чакъл — макар да нямаше нужда, тъй като тревистите поля бяха лесни за пътуване. Като минаха паралелно на пътя, тримата заобиколиха още един град същия ден и макар той да не бе опасан със стена, те видяха, че по покривите на сградите има стрелци, а на градския площад — катапулт. Фермерите, работещи стоически на полето, се спряха при преминаването им, а неколцина дори им помахаха и ги поканиха да хапнат. Ала тримата другари бързаха и когато слънцето слезе ниско в небето, те видяха още един град, по-малък от предишните, а земите наоколо бяха вече по-слабо населени, тъй като бяха по-отдалечени от голямата река.
Завиха на изток от селището и си направиха бивак. И като гледаха черните силуети на сградите в далечината, те решиха да пазят хората от града тази нощ.
— Колко далеч трябва да стигнем? — попита Джуравиел, когато седнаха около огъня и започнаха вечерята си.
Елбраян погледна Пони, която бе прекарала години по тези земи.
— Няколко дни — отвърна тя, — не повече.
Взе една пръчка от огъня и начерта карта в прахта, като отбеляза Масур Делавал и залива на Вси светии.
— Сейнт Мер-Абел е на не повече от стотина мили от реката, ако си спомням правилно — рече тя, сетне начерта селищата по на изток — село Макомбър и накрая Пирет Тюлм.
— Служих тук, в Пирет Тюлм, ала след като срещнах Авелин, се върнахме към реката — не до Сейнт Мер-Абел, а по път южно от манастира.
— Значи ни остават около два дни — измърмори Елбраян, — може би три. Трябва да подготвим плановете си.
— Няма много за планиране — рече Джуравиел. — Отиваме до вратите на абатството и искаме приятелите си. Ако не ни ги върнат, ще съборим проклетото нещо!