— Към Амвой — измънка изплашеният търговец.
— Скоро ще бъда обявен за абат на Сейнт Прешъс — високо каза Де Унеро.
— Сейнт Прешъс? — повтори Неск Рийчис. — Ала абат Добриниън…
— Е мъртъв — коравосърдечно завърши Де Унеро. — И аз ще го наследя. И, господин Рийчис, очаквам теб и кервана ти да дойдете на церемонията, след като ми дължите услуга. Даже настоявам за това. И ви съветвам да проявявате повечко щедрост, когато продавате стоките си.
Той се обърна и махна на монасите да излязат от кръга фургони.
— Не се бави — извика той на отец Йойона. — Нямам намерение да загубя цял ден тук.
Елбраян използва объркването, за да се промъкне до конете, защото си спомни, че Симфония има скъпоценен камък на гърдите си, който можеше да ги издаде пред монасите от Сейнт Мер-Абел.
Пони междувременно следеше пълния монах, който грижливо преглеждаше ранените. Когато групата на Де Унеро се отдалечи на безопасно разстояние, тя отиде при отеца и предложи да му помогне, но по обичайния начин — с превръзки. Монахът погледна меча й, а сетне и кръвта по панталоните и ботушите й.
— Може би трябва да си починеш — каза той, — с приятеля ти сте свършили достатъчно работа за днес, доколкото разбирам.
— Не съм уморена — каза Пони с усмивка, веднага бе харесала този човек толкова, колкото бе намразила Де Унеро. Не можеше и дума да става за сравнение между него и абат Добриниън. И тази разлика я накара да потръпне. Ала този монах, така искрен в желанието си да помогне на страдащите, приличаше повече на стария абат от Сейнт Прешъс, когото бе срещала на няколко пъти. Тя се приведе и хвана ръката на човека, когото монахът лекуваше. Натисна на точното място, за да спре кръвотечението.
Забеляза, че монахът не гледа към нея или ранения, а е спрял погледа си на Елбраян и конете.
— Как се казваш? — попита я той и обърна очи към нея.
— Коралий — излъга тя, използвайки името на неин невръстен братовчед, загинал при първото гоблинско нападение над Дъндалис.
— Аз съм отец Йойона — отговори монахът. — Радвам се да се запознаем. Тези хора са имали късмет, че вие и вашият спътник сте се появили навреме!
Пони почти не чу думите му. Взря се внимателно в него.
Йойона. Тя знаеше това име, името на едничкия отец, за когото Авелин бе говорил с обич, едничкия човек в Сейнт Мер-Абел, в когото Авелин вярваше. Той не бе говорил много с Пони за събратята си в абатството, но една вечер, след като бе изпил доста „отвари за кураж“, както наричаше алкохола, й разказа за Йойона. Тогава тя разбра колко скъп бе старият човек за Авелин.
— Работата ви е впечатляваща, отче — каза тя на отец Йойона, когато той използва камъка на душата, за да излекува ранения. В действителност Пони скоро разбра, че тя е по-могъща с камъните от него, и това само й напомни колко огромна е била силата на самия Авелин Десбрис.
— Дребна работа — отвърна отец Йойона, когато раната на човека се затвори.
— Не и за мен — отвърна човекът и се засмя дрезгаво.
— Ала какъв добър човек сте вие, за да помагате на хората така — каза ентусиазирано Пони. Тя се доверяваше на инстинкта си, следваше сърцето си, макар разумът й да крещеше да е внимателна и да замълчи. Тя се огледа нервно, за да се увери, че останалите монаси са се върнали извън кръга на фургоните, и тихо продължи:
— Веднъж срещнах един друг от вашето абатство — Сейнт Мер-Абел беше, нали?
— Точно така — отвърна разсеяно отец Йойона, оглеждайки се наоколо за други хора, които може би имаха нужда от лечителския му талант.
— Той беше добър човек — продължи Пони. — Много добър човек.
Отец Йойона се усмихна учтиво и понечи да се отдалечи.
— Името му, мисля, беше Абърли — каза Пони.
Монахът рязко спря и се обърна към нея, сега на лицето му бе изписано искрено любопитство.
— Не, Авенбрук — рискува Пони, — ах, опасявам се, че не мога да си спомня името му точно. Срещнах го преди години, нали разбирате. Ала, макар че не мога да си спомня името, никога няма да забравя самия монах. Срещнах го, когато помагаше на беден просяк в Палмарис, точно както вие помогнахте на този човек. И когато клетият сиромах предложи да си плати, изваждайки няколко монети от прокъсания си джоб, Абърли или Авенбрук, или както там се казваше, ги прие учтиво, ала направи тъй, че монетите, заедно с още немалко пари от личните му запаси, да се върнат при бедняка.
— Наистина — промърмори Йойона, клатейки глава при всяка нейна дума.