— Те не могат да сторят нищо по въпроса. Нито един монах тук, ако Талумус е най-висшестоящият, не би могъл да се противопостави на идващия от Сейнт Мер-Абел отец.
— Явно абат Добриниън не е успял да подготви свой наследник — съгласи се Рочефорт, след което изсумтя. — Макар че бих се радвал да кажа на Талумус и останалите, че Сейнт Мер-Абел стои зад убийството на любимия им абат.
— Това би влошило нещата — отвърна Роджър. — От това което Конър ми каза за Църквата, Сейнт Мер-Абел просто ще прогони несъгласните и върховният абат ще има още по-голяма власт в Палмарис, когато неговият лакей дойде в града.
— И това е вярно — съгласи се барон Билдебург с въздишка. Лицето му просветна веднага щом двамата нервни монаси, Талумус и онзи, който първи бе намерил момичето, влязоха в стаята. Двамата бяха разпитани, ала само формално — баронът и Роджър знаеха, че никой в Сейнт Прешъс не би могъл да им каже нещо повече.
Върнаха в имението и Рочефорт закрачи напред-назад, а Роджър седна в любимото кресло на барона.
— Пътят до Урсал е дълъг — каза Рочефорт. — И разбира се, бих искал да си до мен.
— Ще видим ли наистина краля? — попита Роджър, очарован от тази възможност.
— О, крал Данюб Брок Урсал ми е много добър приятел, Роджър — отвърна баронът. — Много добър. Той ще ми даде аудиенция и ще ми повярва, не се съмнявай. Но дали ще може да направи нещо, без да имаме доказателства…
— Аз съм свидетел — възрази Роджър. — Видях как монахът убива Конър.
— Но може и да лъжеш.
— Не ми ли вярвате?
— Разбира се, че ти вярвам! — отговори баронът и удари с юмрук във въздуха. — Иначе защо, момчето ми, бих рискувал толкова много? Защо бих ти дал Сивия камък и Защитник? Ако не ти вярвах, щеше да си окован и измъчван, докато не се убедя, че говориш истината.
Баронът се спря и погледна Роджър по-внимателно.
— Къде е мечът? — попита той.
Роджър се размърда притеснено. Дали не бе предал доверието на стареца?
— И мечът и конят са в сигурни ръце — отвърна той.
— Чии ръце? — попита барона.
— На Джили — бързо отвърна Роджър. — Нейният път е дори по-мрачен от моя и изпълнен с битки. Дадох ги на нея, аз не съм нито ездач, нито голям майстор на меча.
— Но и двете може да се научат — изръмжа баронът.
— Нямаме време — отговори Роджър, — а Джили може да ги използва умело — млъкна, опитвайки се да предугади реакцията на благородника.
— Пак ще се доверя на преценката ти — каза накрая Рочефорт. — Да не говорим повече за това. Да се върнем на главната тема. Вярвам ти, разбира се. Ала Данюб Брок Урсал би бил по-предпазлив, не се съмнявай. Не разбираш ли какво означават обвиненията ти? Ако крал Данюб ги приеме за чиста монета и ги обяви публично, това ще значи, че започва война между Църквата и държавата, която нито една от двете страни не желае.
— Ала която върховният абат на Сейнт Мер-Абел започна — напомни му Роджър.
През лицето на барон Рочефорт Билдебург премина сянка и той като че остаря още повече.
— Това значи, че трябва да заминем на изток — каза той.
Отговорът на Роджър бе прекъснат от почукване на вратата.
— Бароне мой — каза един слуга. — Дойде вест, че новият абат на Сейнт Прешъс е пристигнал. Името му е отец Де Унеро.
— Познаваш ли го? — попита баронът Роджър, който само поклати глава.
— Вече иска аудиенция — продължи слугата. — В Сейнт Прешъс, този следобед на чай.
Билдебург кимна и разреши на слугата да напусне стаята.
— Явно трябва да побързам — отбеляза баронът и погледна през прозореца. Слънцето вече клонеше на запад.
— Ще ви придружа — каза Роджър и скочи от креслото.
— Не — каза Билдебург. — Макар че ми се иска да знам какво мислиш за този човек. Ала предвид дълбочината на тази отвратителна конспирация, по-добре да ида сам. Нека името и лицето на Роджър Билингсбъри останат неизвестни за абат Де Унеро.
Роджър понечи да възрази, ала разбра, че баронът е прав. Той бе още много млад и неопитен в политиката и баронът се опасяваше — и с право, — че новият абат може да научи прекалено много на тази среща.
Затова Роджър остана този следобед в имението Чесуинд.
Средата на калември не бе толкова далеч. Не и когато абат Маркварт се замислеше за приготовленията за Събора, предвид важните решения, които предстоеше да обяви на него. Старият и съсухрен човек обикаляше кабинета си в Сейнт Мер-Абел, като спираше час по час до прозореца, за да погледне зеленината навън. Събитията от последните няколко седмици, особено откритието в Барбакан и неприятностите в Палмарис, бяха принудили Маркварт да промени мнението си относно много въпроси или най-малкото да ускори ходовете си спрямо постигането на дългосрочните си цели. След смъртта на Добриниън, съотношението в колегията на абатите се променяше значително. Макар че бе нов абат, само заради властта си над Сейнт Прешъс Де Унеро щеше да има право на мнение в Събора, може би най-важното след това на Маркварт и Джеховит от Сейнт Хонс. Това щеше да даде на Маркварт възможността да нанесе решителен удар.