— Спасявайки и двама ни — бързо отговори Елбраян, — и спасявайки мисията. Ако не беше Тунтун, и двамата щяхме да загинем още преди да достигнем леговището на дактила.
Джуравиел кимна, изглеждаше удовлетворен от отговора, а по красивите черти на лицето му се изписа умиротворение.
— Тогава Тунтун ще живее в песните ни завинаги — каза той.
Елбраян кимна в знак на съгласие, след което притвори очи и си представи елфите, събрали се на полето под изпълненото със звезди небе, да пеят песни за Тунтун.
— Трябва да ми кажеш как точно загина тя — рече Джуравиел, — но по-късно — добави бързо и вдигна ръка, преди Елбраян да може да продължи. — Сега, опасявам се, имаме по-неотложна работа. Защо си дошъл?
Прямостта, дори грубостта, с която бе зададен въпросът, изненада Елбраян. Наистина, защо бе дошъл? Защо не, след като си бе спомнил пътя? Никога не му бе хрумвало, че може да не е добре приет в Андур’Блау Иннинес, място, което повече от всяко друго, считаше за свой дом.
— Твоето място не е тук, Нощна птицо — обясни Джуравиел, опитвайки се да звучи дружелюбно, дори изпълнен със съчувствие, макар че думите му нараниха Елбраян. — А и да я върнеш тук без разрешението на лейди Даселронд…
— Разрешение — сепна се Елбраян. — След всичко, което сме споделяли? След всичко, което дадох на твоя народ?
— Ние ти дадохме много — рязко го поправи Джуравиел.
Елбраян млъкна и се замисли. Наистина Туел’алфарите му бяха дали много, отглеждайки го от момче и обучавайки го като пазител.
Но щедростта им бе възнаградена, осъзна младият пазител, докато обмисляше какво да каже на мрачния Джуравиел. Елфите му бяха дали много, но в замяна бяха отредили какъв да е животът му.
— Защо се отнасяш така с мен? — внезапно попита той. — Мислех, че сме приятели. Тунтун се пожертва за мен, за мисията ми, и мисля, че успехът на това пътуване облагодетелства Туел’алфарите не по-малко от хората.
Напрегнатото изражение на Джуравиел, което се подсилваше от острите му черти, някак омекна.
— Аз нося Буря — продължи Елбраян, изтегляйки блестящото острие, изковано от силвърил, тайния метал на елфите — и Ястребокрилия — добави той, сваляйки лъка от рамото си. Ястребокрилия бе изработен от тъмна папрат, растение, което елфите отглеждаха и което промиваше силвърила от земята.
— И двете са оръжия на Туел’алфарите — продължи Елбраян. — Собственият ти баща изработи този лък за мен, човекът приятел и ученик на неговия син. А Буря наследих достойно, преодолявайки призрачното изпитание на моя чичо Мейдър…
Джуравиел вдигна ръка да го прекъсне.
— Достатъчно — помоли той — Думите ти са верни. Всяка от тях. Но това не променя ситуацията. Защо, приятелю, си дошъл неканен на това място, което трябва да опазим в тайна.
— Дойдох да помоля твоя народ да помогне на моя в това време на велик мрак — отговори Елбраян.
По лицето на Бели’мар Джуравиел се изписа печал.
— Ние също пострадахме — обясни той.
— Не и колкото хората — отговори Елбраян. — Ако ще всички елфи в Андур’Блау Иннинес да бяха загинали, пак щяха да са по-малко от избитите човеци!
— Малцина от моя народ погинаха — призна Джуравиел, — но смъртта е само един аспект на страданието. Демонът дактил долетя в нашата долина. Наистина, лейди Даселронд успя да надвие омразното изчадие, когато то връхлетя върху ми, докато спасявах бегълците. Демонът бе прогонен, но Бестесбулзибар, проклето да е името му, остави белег в нашата земя, грозна рана, която никога няма да зарасне и ще расте въпреки нашите усилия.
Елбраян погледна към Пони и видя угриженото й изражение — нямаше нужда да й обяснява заплахата.
— За нас няма друго място, където да отидем, освен Андур’Блау Иннинес — тъжно продължи Джуравиел. — А загниването вече започна. Нашето време ще отмине, приятелю, и Туел’алфарите ще си отидат от този свят, превръщайки се в приказка, разказвана на децата край огъня, спомен за малцината, чиито предци са били като Нощната птица и са ни познавали.
— Винаги има надежда — отговори Елбраян, преглъщайки буцата в гърлото си. — Винаги има начин.
— И ние ще го търсим — съгласи се Джуравиел. — Но засега границите ни са затворени за всеки, който е н’Туел’алфар. Ако не бях дошъл при вас и бяхте навлезли в мъглата, прикриваща нашия дом, тя щеше да ви удуши и да остави телата ви на планинския склон.