Неведнъж Маркварт се бе оплаквал публично от едрия отец и веднъж дори бе заплашил, че ще свика Събора на абатите, за да обсъдят „все по-еретичното мислене на Йойона“.
Йойона почти се надяваше на такава среща, тъй като бе убеден, че много от абатите в Абеликанската църква споделят вижданията му, пък и Маркварт блъфираше, тъй като вероятно се опасяваше от същото.
През последните няколко години той нарочно бе отслабил контактите на Сейнт Мер-Абел с другите абатства, тъй като последното, което искаше, бе дебат с останалите ръководители на Църквата по философски въпроси.
При все това отец Йойона се бе опасявал, че Маркварт ще намери начин да се отърве от него, и като че този момент бе настъпил. Хиляда и двеста мили за 12 дни, като през по-голямата част от пътя щяха да ги дебнат паури, гоблини и великани. А след това щяха да прекарат седмици, може би дори месеци в опити да разшифроват загадките, оставени в негостоприемната пустош на Барбакан. Щяха да бъдат измъчвани и от времето, което според старите книги бе така свирепо, че водата замръзваше дори в лятната нощ. И естествено, щяха да бъдат обкръжени от орди врагове, сред които може би и самият демон дактил. Защото в действителност не знаеха дали изчадието е унищожено.
Амбициозният брат Франсис явно отчаяно искаше да предприеме това пътуване — със собствената си душа, — но за отец Йойона, който бе превалил шест десетилетия от живота си и определено не желаеше нито още слава, нито пък приключения, това наистина бе наказание и може би смъртна присъда.
Нямаше обаче да възрази. Двадесет и двамината бяха избрани бързо, на база на физическите и магическите им сили. Повечето бяха пето- или шестокурсници, мъже в разцвета на силите си, макар че имаше и двама непорочни, както и ученици в десетата и единадесетата си година.
— А кой ще е втори в началството? — обърна се абатът към Йойона.
Отецът се замисли. Очевидният избор от егоистична гледна точка бе братът Браумин Херде, близък приятел и довереник. Но Йойона трябваше да мисли и за бъдещето. Ако този керван срещнеше гибелта си, което бе доста вероятно, Маркварт щеше да остане без всякаква опозиция. Другите отци, с изключение може би на Енгрес, бяха твърде потънали в ламтежа си за власт и богатства, за да могат дори да спорят с върховния абат, а другите непорочни и дори деветокурсниците бяха прекалено амбициозни, подобно на брат Франсис.
Освен един, помисли си Йойона.
— Трябва ли да е непорочен? — запита той.
— Няма да се лиша от още един отец — бързо отговори Маркварт.
Тонът му бе пълен с изненада и нотка на ярост, което разкри на Йойона, че той наистина се е надявал и е очаквал старият отец да избере за свой придружител Браумин Херде.
— Мислех за някой от ранга на брат Франсис — обясни отец Йойона.
— Още един деветокурсник? — скептично попита Маркварт.
— Вече сме избрали двама непорочни сред останалите двадесет — обади се отец Енгрес. — Те няма да се зарадват, че един деветокурсник вече е обявен за трети по ранг.
— Но ще го приемат, тъй като този деветокурсник служи като съсъд на самия Върховен абат — бързо се намеси друг от отците, почтително скланяйки глава пред Маркварт.
Отец Йойона потисна порива да стане и да го зашлеви.
— Но да дадете на деветокурсник да е втори, това е… — продължи отец Енгрес, не за да спори, това не бе в природата му, а просто за да има дебат.
Маркварт погледна към стария монах, който го бе подкрепил в избора Франсис да е трети, и леко кимна. Йойона бе сигурен, че абатът дори не се усети, че прави този жест. Но пък това подготвяше стария отец за идващото решение.
— Кого възнамеряваш да избереш? — попита абат Маркварт.
Йойона сви рамене неопределено. Вече нямаше никакъв спор, що се отнася до пътуването, даде си сметка той, тъй като Маркварт беше решил, че не деветокурсник ще служи като втори по ранг. Върховният абат в момента дебнеше, разбра едрият монах, опитвайки се да разбере има ли още някой, който може да не е съгласен със ставащото в Сейнт Мер-Абел, някой конспиратор от групата на Йойона.
— Надявах се брат Браумин Херде да ме придружи — безцеремонно отбеляза Йойона. — Той е приятел и го считам за свое протеже.
Лицето на върховния абат се изкриви от объркване, а самоувереното му изражение изчезна.
— Е, тогава? — попита един от отците.
— Браумин Херде не ми е равен — прекъсна го брат Франсис. — Той е непорочен.