— Приятелят ти да не си пада нещо луд? — прошепна Томас на ухото на Белстър.
Белстър поклати глава.
— По-скоро целият свят е полудял — отвърна той.
Прекалено високо.
Елбраян се обърна и наклони глава, а Белстър, осъзнал, че са разкрити, изведе Томас от укритието на клоните.
— А, Елбраян — каза ханджията, — ето те и теб. Търсихме те навсякъде.
— Не съм се крил — отговори пазителят спокойно, но и малко подозрително. — Отидох да видя Пони. Вашият приятел е добре и изглежда, че ще оцелее. След това се върнах при Симфония.
— При Симфония и… — каза Белстър, кимвайки към дървото.
Пазителят остана неподвижен и не отговори. Не бе сигурен как ще реагира Томас, ако види Джуравиел, макар че Белстър бе виждал елфа и още няколко Туел’алфари по времето, когато се беше сражавал с Елбраян на север.
— Хайде де — продължи Белстър, — познавам те добре, Елбраян. Знам, че не би си говорил сам.
„Да ме видиш само с Оракула“, помисли си пазителят и тихо се засмя.
— Довел си приятел, ако не се лъжа — рече Белстър. — Приятел, чиито умения ще донесат само добро на мен и спътниците ми.
Елбраян махна на двамата да дойдат при него под дървото, а Бели’мар Джуравиел скочи от клона и с няколко махвания на полупрозрачните си криле кацна зад пазителя.
Томас Гингеварт почти подскочи от изненада.
— Какво, в името на всички тайни на този откачен свят, е това? — извика той.
— Това е елф — отговори спокойно Белстър.
— Туел’алфар — добави Елбраян.
— Бели’мар Джуравиел, на вашите услуги — рече елфът, покланяйки се на Томас.
Високият мъж само кимна глуповато, клатейки глава и мърдайки устни.
— Хайде стига — рече му Белстър — разправях ти за елфите, които се биха редом с нас при Дъндалис. Разказах ти за кервана катапулти, които Авелин разби сам-самичък и за това как елфите жилеха враговете ни, стреляйки от дърветата.
— Аз… аз… не очаквах — запелтечи Томас.
Елбраян погледна към Джуравиел, който изглеждаше почти отегчен от тази толкова типична реакция.
С дълбоко вдишване Томас си наложи да се успокои.
— Джуравиел е бил до Каер Тинела — започна да обяснява Елбраян.
— Щях да го помоля за това — прекъсна го нетърпеливо Белстър, страхуваме се за един от нашите, Роджър Локлес се казва. Той отиде тази вечер в града, малко преди чудовищата да ни нападнат.
— Или маршът им към позициите ни е бил хайка за него, или са го хванали — добави Томас.
— Второто е — съобщи им Елбраян. — Джуравиел е видял вашия Роджър Локлес.
— Жив? — попитаха двамата мъже с искрена загриженост.
— Определено — отговори елфът. — Ранен е, но не много лошо. Не можах да го приближа много, паурите го държат под строга и зорка охрана.
— Роджър е трън в петата им, откак пристигнаха — обясни Томас.
Белстър си припомни много приказки за приключенията на Роджър, дръзките му кражби, унизителните шеги, които си правеше, най-често обвинявайки гоблини за собствените си престъпления, или пък освобождаването на госпожа Келсо.
— Голяма е отговорността ти, Нощна птицо — мрачно каза Томас Гингеварт, — ако искаш да заместиш Роджър Локлес.
— Да го заместя ли? — възкликна пазителят. — Говориш за него, като че е вече мъртъв.
— В лапите на Кос-косио Бегулн… — отговори Томас.
Елбраян и Джуравиел се спогледаха, разменяйки си лукави усмивки.
— Ще видим — каза пазителят.
Белстър почти подскочи от радост, обзет от надежда.
Елбраян бе изненадан да открие Пони будна и очакваща го на следващата сутрин, докато източното небе се осветяваше от първите лъчи на зората.
— Очаквах да проспиш целия ден след вчерашните усилия с камъните — рече пазителят.
— Щях, ако днес не бе толкова важен ден — отговори Пони.
Елбраян я погледна учудено за момент, но след това забеляза позицията, която Пони бе заела, и меча на кръста й.
— Искаш да овладееш танца на меча — каза той.
— Ти се съгласи — отвърна Пони.
Липсата на ентусиазъм у пазителя бе съвсем очевидна.
— Имаме толкова много работа — обясни той. — Роджър Локлес, доста важна фигура за тези хора, е пленник в Каер Тинела и ние трябва да прегледаме групата, за да видим кой може да се бие и кой не.