— Значи ти самият не възнамеряваш да танцуваш с меча? — попита Пони и пазителят разбра, че се е оплел в логиката й.
— Къде е Джуравиел?
— Нямаше го, когато се събуди — отговори Пони, — но нали той отсъства всяка сутрин?
— За да танцува вероятно — каза пазителят, — и да претърси областта.
Много от Туел’алфарите предпочитат това време на деня, призори.
— Както и аз — рече Пони, — хубаво време за би’нел дасада.
Елбраян не можеше да удържи на настояванията й.
— Хайде ела — каза той, — да намерим подходящо място.
Той я поведе през тъмната гора, докато не стигнаха малка падина, където земята бе чиста и необрасла с храсталаци.
— Виждал съм те как се биеш — рече той, — но никога не съм имал възможност или причина да изуча стила ти. Няколко прости нападащи или защитни движения ще ми свършат работа.
Той й махна да пристъпи напред и да му покаже какво може.
Пони го погледна с любопитство.
— Няма ли да се съблечем — хитро попита тя.
Елбраян въздъхна раздразнено.
— Няма ли да спреш да се закачаш с мен? — попита той безпомощно.
— Да се закачам? — невинно отвърна Пони. — Виждала съм те как танцуваш…
— Ще се учим или ще си играем? — прекъсна я пазителят твърдо.
— Не те закачам — отговори Пони. — Просто смятам да поддържам интереса ти през времето, в което се точи тази война.
Тя пристъпи напред и изтегли меча си, привеждайки се леко.
Тогава обаче той я стисна за рамото и я обърна към себе си. Беше се втренчил в нея с напълно сериозно изражение.
— Не бе мой изборът за въздържание — каза той тихо, — нито твой.
Това бе решение, продиктувано от обстоятелствата, което търпя, но не харесвам. Въобще. И изобщо не се притеснявай от това дали съм заинтересуван, любов моя. Цялото ми сърце е твое и само твое. — Той се приведе към нея и я целуна леко, но не позволи това да прерасне в нещо по-дълбоко и страстно.
— Ще намерим нашето време — обеща му Пони, когато се разделиха. — Време за теб и мен, когато няма да трябва да пазим целия свят.
Време, в което ти ще си Елбраян Уиндон, а не Нощната птица. Време, в което нашата любов ще ни дари с дечица.
Те останаха така дълго, взираха се един в друг, изпитваха огромна наслада просто от присъствието на другия. Най-сетне крайчецът на слънцето се показа на източния хоризонт и наруши съзерцанието им.
— А сега ми покажи какво можеш — рече пазителят и отстъпи малко назад.
Пони отново зае защитна позиция и изчака, докато се балансира правилно и се подготви психически, след което започна серия атакуващи удари, редуващи се с блокове, като мечът й пореше въздуха като майсторски въртян камшик. Бе прекарала години в кралската армия, усъвършенствайки тези движения и въртенето на меча, което демонстрираше изключително.
Но това все пак бе обикновено, осъзна Елбраян, твърде представително за стила, възприет по тия земи, стил, имитирай от гоблини и паури. Пони прехвърляше тежестта на тялото си ту към единия, ту към другия си крак между всеки сечащ удар, хвърляйки се напред и след това отдръпвайки се отново в защита.
Когато завърши, тя се обърна, зачервена от усилието, но гордо усмихната.
Елбраян пристъпи зад нея, изтегляйки Буря.
— Удари този клон — рече й той и посочи един нисък израстък на около три фута.
Пони се подготви, след което пристъпи напред веднъж, два пъти, три пъти и мечът й се издигна за удар.
Спря го във въздуха, тъй като Буря профуча покрай нея, забивайки се дълбоко в клона. Бе направила цяла стъпка още преди Елбраян да започне движението и въпреки това той с лекота я бе изпреварил.
— Напад! — рече той, задържайки позата си — изтегнато тяло, дясната ръка изпъната силно напред, а лявата извита надолу. Отдръпна се назад внезапно, заемайки отново защитна позиция само за миг.
— Твоите сечащи удари са великолепни, но трябва да добавиш този внезапен напад, на който никой враг не може да устои.
В отговор Пони зае неговата поза, балансирайки тялото си по перфектен начин, колената присвити, краката извити перпендикулярно един на друг. Пристъпи рязко напред с единия крак, отпусна лявата ръка и протегна дясната, имитирайки почти съвършено движението на Елбраян.