Брат Франсис изсумтя.
— Ако го поканим, ще трябва да отговаряме на много въпроси — продължи отец Йойона, пренебрегвайки напълно Франсис. Андаканавар се досети, че старецът е свикнал на това поведение от страна на младежа.
— Въпроси, на които не можем да си позволим да отговорим — продължи Йойона. — Ще преминем през Алпинадор бързо и е по-добре да не въвличаме северняци в пътуването. Няма защо да отваряме стари рани между нас и варварите.
Андаканавар не попита нищо повече, но определено бе облекчен да научи, че този могъщ контингент не е дошъл на север, за да навреди на Алпинадор.
— Иди при нашия преследвач — упъти го отец Йойона — и провери дали той следва инструкциите ти.
— Аз ще го сторя — прекъсна го брат Франсис.
Пазителят мъдро премълча. А и нямаше желание да се бори с още един дух днес.
— Способен съм да довърша задачата, която ми поставихте — каза той на възрастния монах.
И изведнъж, по изражението на другия, той се сети, че е изтървал титлата „отец“, явно запазена за стария човек. Брат Франсис вече ставаше подозрителен, а след миг на лицето му се изписа и неверие, когато присви очи и се вгледа в погледа на пазителя, през очите на обсебения монах. Андаканавар се опита да прикрие грешката си, като се обърна към възрастния човек, но видя на лицето му същото подозрение.
— Дай ми камъка, братко — рече отец Йойона.
Андаканавар се поколеба, мислеше за възможните усложнения.
Можеше ли да се върне обратно в тялото си без камъка. Можеше ли старият отец да разкрие измамата?
Като че усетил моментното колебание на пазителя, безтелесният дух намери удачна възможност да нападне още веднъж.
Пазителят разбра, че е време да си ходи.
Отец Йойона и брат Франсис скочиха напред, за да хванат тялото на залитналия брат Браумин, докато очите на последния премигнаха и краката му се подгънаха. Брат Франсис се протегна и взе хематита от ръката му.
Но духът на Андаканавар нямаше проблем нито с намирането на тялото си, нито с влизането в него. Той скочи на крака и хукна незабавно нанякъде, макар че се чудеше къде ли би могъл да е в безопасност от търсещи призрачни очи.
Обратно в лагера, брат Браумин се успокои, след което се преви на две, поставяйки ръце на коленете си, и се помъчи да успокои дишането си.
— Какво стана? — попита отец Йойона.
— Как можа да се провалиш срещу човек, който дори не е трениран… — започна брат Франсис, но Йойона го накара да замълчи с поглед.
— Много е силен — отбеляза пъшкайки Браумин. — Този алпинадорец има бърза мисъл и силна воля.
— Естествено, че ще кажеш така — сухо отговори брат Франсис.
— Защо не се пробваш сам с камъка? — избухна Браумин. — Няма да ти дойде зле, ако те научат на малко скромност.
— Достатъчно! — извика Йойона и понижи глас, щом забеляза, че наоколо се събират хора.
— Какво успя да научиш? — попита той Браумин.
Младият монах сви рамене.
— Опасявам се, че той научи много от мен, а не обратното.
— Чудесно — саркастично отбеляза Франсис.
— Какво научи той? — настоя Йойона.
Отново Браумин можеше само да свие рамене.
— Подгответе конете — рече тогава отец Йойона, — трябва да се махаме от това място?
— Ще намеря този шпионин — каза брат Франсис.
— Ще го търсим заедно — поправи го отец Йойона, — ако този човек е победил брат Браумин, ще победи с лекота и теб.
Брат Франсис пламна, опитваше се да намери някакъв отговор.
После се обърна, сякаш искаше да напусне.
— Няма ли да се присъединиш към търсенето? — остро го попита Йойона.
— Не виждам смисъл от него — долетя дълбок глас и всички монаси се извърнаха, за да видят един огромен алпинадорец да влиза в лагера, преминавайки кръга от фургони, като само удостои с поглед монасите, които стояха на стража.
— Не съм в настроение за повече битки в света на духовете днес. Нека говорим открито и честно, като мъже.
Отец Йойона и брат Франсис се спогледаха изумени. Брат Браумин обаче, единственият, осъществил истински контакт с пазителя, не беше нито изненадан, нито пък особено доволен.
— Определено е човек на честта — каза Йойона. — Не бихте ли се съгласили?
Брат Браумин бе твърде зает, за да отговори. Той бе сключил поглед с този на Андаканавар, и двамата се взираха един в друг с почти първична омраза. Бяха водили битката твърде съкровено, виждайки душата на другия окъпана в омраза. За Андаканавар човекът насреща му се бе опитал да го насили, за брат Браумин онзи се бе оказал по-силен и го бе посрамил.