На Андаканавар му отне известно време, за да разгадае точно този номер. Първо се чудеше каква дяволия ползват монасите, за да ловуват, но когато керванът остави два полумъртви от изтощение елена зад гърба си, пазителят бе наистина озадачен — но далеч не и доволен. Отиде до елените и ги огледа.
— Как наричате това деяние? — попита той брат Браумин, който се приближи до него, следвайки указанията на отец Йойона.
— Използваме енергията на дивите животни — обясни монахът откровено. — Захранваме конете.
— И после ги оставяте да умрат? — попита пазителят.
— Какво друго да сторим? — безпомощно сви рамене Браумин.
Пазителят тежко въздъхна, опитваше се да потисне гнева си. Той извади огромен нож от колана си и бързо и методично уби двата елена, след което коленичи в прахта и се помоли за душите им.
— Вземи този — рече той на брат Браумин, а сам вдигна по-голямото животно за копитата и го метна на рамо.
Двамата скоро настигнаха кервана и Андаканавар метна трупа точно пред фургона на брат Йойона. Отецът накара другите да спрат и се запъти към пазителя.
— Значи просто им вземате енергията и ги оставяте да умрат, така ли? — обвини го пазителят.
— Неприятна необходимост — призна отец Йойона.
— Не е толкова необходимо, като гледам — изригна в отговор пазителят. — Ако ще ги убивате, ползвайте ги, иначе само обиждате животните.
— Ние не сме ловци — отвърна Йойона и се намръщи, като видя, че брат Франсис се приближава до тях.
— Ще ви покажа как да ги одирате и да си правите дрехи от тях предложи им Андаканавар.
— Нямаме време за това — излая Франсис.
Отец Йойона прехапа устни, не знаеше какво да стори. Искаше да сгълчи Франсис, тъй като не желаеше да загуби толкова ценен гид, но се опасяваше, че бедата вече е сторена.
— Или ще намерите време за това, или повече няма да ми убивате животните — сопна се пазителят.
— Твоите животни? — изумени се Франсис.
— Вие сте на моите земи, казах ви вече — отвърна пазителят. — Аз пазя и тия животни. — Обърна се към отец Йойона. — Не бих ви спрял от лова, аз самият ловувам. Но ако се налага да убиете животинката, няма да я оставяте да умре на пътя. Това е ненужно и жестоко по всички критерии.
— Ох, варварин да ме учи за жестокости — изсумтя брат Франсис.
— Ако е нужно — отговори веднага Андаканавар.
— Нямаме нужда нито от храна, нито от кожите им — спокойно отвърна брат Франсис, — но тяхната енергия е жизненоважна за нашия керван. Ако тези коне не ни отведат до крайната цел и после обратно, сме загубени.
— И защо е нужно да вземате толкова енергия от животното, че да умре? — запита пазителят.
— Как да разберем кога да спрем?
— Да предположим, че мога да ви покажа?
Отец Йойона се усмихна широко. Никога не бе одобрявал убиването на невинни животни.
— Приятелю Андаканавар — каза той, — ако можеш да ни кажеш как да довършим мисията си, без да оставим вече ни един труп зад себе си, ще ти бъда вечно признателен.
— Вероятно и немалко елени ще са ми благодарни — отговори пазителят. — А за тия, които убихте сега, знайте, че ще хапнете добре тази вечер, а кожата им ще ви е нужна, когато стигнете по на север, където дори през летните нощи духа леден вятър.
Подир това Андаканавар показа на монасите как да одират мъртвите животни. Малко по-късно керванът отново бе на път и още няколко елена бяха призовани. Пазителят внимателно наблюдаваше изсмукването на жизнената енергия на всяка животинка и веднага щом животното покажеше признаци на стрес, той спираше процеса и жертвата, уморена, но жива, се отдалечаваше в гората.
Само брат Франсис показа недоволство, но на отец Йойона и брат Браумин се стори, че дори той е облекчен от премахването на ужасните убийства.
— Хитър номер, ако се върши, както е редно — рече Андаканавар, докато пътуваха заедно с Йойона. — Но ще свърши повече работа, ако докарате един или два лоса. Това ще направи конете ви Чесуинд!
— Лос?
— Това е голям елен — обясни пазителят с крива усмивка.
— Ние извикахме няколко големи… — започна отец Йойона, но Андаканавар го прекъсна.
— По-големи — рече той, скочи от фургона и хукна към храстите.