Сега стана опасно и Йойона се опасяваше, че каменната плоча ще се хлъзне обратно надолу, но Маркварт, станал невероятно силен в употребата на камъните, поведе монасите в тяхното усилие, прехвърляйки част от левитационната им енергия към кентавъра.
Йойона най-после го изтегли на свобода, след което отново потъна в хематита и трескаво започна да лекува раните. Бе почти пред припадък, когато Маркварт и останалите сграбчиха и него, и Брадуордън, и ги изтеглиха далеч от нестабилния тунел.
А после отец Йойона вече не бе сам в опитите си да спаси създанието, като към усилията му се присъединиха духовете на Маркварт, Браумин и още няколко монаси.
Повече от пет часа по-късно отец Йойона лежеше на земята точно до планината Аида, напълно изтощен, а до него бе брат Браумин. И двамата заспаха, а щом се събудиха на следващата сутрин, видяха брат Франсис — а не Маркварт — да стои над тях.
— Къде е кентавърът? — попита отец Йойона.
— Почива си и е доста по-добре, отколкото бихме могли да се надяваме — отговори брат Франсис. — Нахранихме го, почнахме с малко храна, ала после той изяде половината еленско и изпи няколко галона вода. Тази елфическа магия на превръзката ще да е доста силна, тъй като той вече изглежда много по-добре.
Отец Йойона кимна, искрено облекчен.
— Намерихме път нагоре към планината — добави брат Франсис.
— Има ли нужда от това?
— Ще ти е интересно да видиш какво открихме сред пепелищата — остро отговори Франсис.
Отец Йойона преглътна следващия си въпрос, преценявайки човека пред себе си. Какъвто и напредък да бе постигнал Франсис, след визитата на абат Маркварт той очевидно бе заличен. Изражението на лицето му отново бе студено, а топлотата в очите му я нямаше.
— Опасявам се, че трябва да си почина — каза накрая Йойона. — Днес ще говоря с Брадуордън, а утре ще се кача на Аида.
— Няма време — отговори Франсис, — а с кентавъра няма да говори никой, докато не се върнем в Сейнт Мер-Абел.
Отец Йойона дори не попита кой е разпоредил това. Знаеше много добре и разбра внезапната смяна на настроението на Франсис. Когато за пръв път видяха опустошения Барбакан, той бе обявил, че разрушението е дело или на някой богобоязлив човек, или на демонската магия. Сега бе ясно, че Авелин е бил намесен, а Йойона и за миг не се съмняваше, че Маркварт е изяснил на Франсис, че Авелин не е богобоязлив.
— Ще се качим до върха на планината днес — продължи брат Франсис, — ако не можеш да се справиш, брат Браумин ще заеме твоето място.
Когато си свършим работата, отново тръгваме на път.
— Ще бъде тъмно, когато се върнем от планината — рече брат Браумин.
— Ще пътуваме ден и нощ, докато се върнем в Сейнт Мер-Абел — отвърна Франсис.
Това се видя глупаво на отец Йойона. Отговорите бяха тук, наблизо.
Нямаше смисъл да се бърза обратно към Сейнт Мер-Абел — освен ако не отчетеше изключителното недоверие, което абат Маркварт изпитваше към него. Откритието на свидетел бе променило всичко и Маркварт нямаше да го остави да поеме контрол над тази изключително деликатна ситуация. Йойона погледна Браумин, и двамата се чудеха дали не е дошло времето да се изправят срещу върховния абат и неговата Църква.
Ала Йойона леко поклати глава. Не можеха да спечелят.
Не бе изненадан, но му стана мъчно, когато се върна при фургоните и видя Брадуордън окован във вериги. Все пак подновената жизненост на кентавъра го изненада и му даде надежда.
— Поне ми дайте гайдата — помоли кентавърът.
Отец Йойона последва изпълнения с копнеж поглед на Брадуордън към прашасалата гайда на стола в близкия фургон. Понечи да каже нещо, но брат Франсис го прекъсна:
— Ще го храним и лекуваме, но само толкоз. Щом се възстанови напълно, ще му вземем елфическата превръзка.
— Уфф, Авелин бе по-добър човек от всички вас, взети заедно — отбеляза Брадуордън, затвори очи и си затананика тиха мелодия, като от време на време ги поглеждаше косо и измърморваше:
— Крадци.
Отец Йойона, без да откъсва очи от Франсис, отиде, взе гайдата и я подаде на създанието.
Брадуордън го прие с почтителен поглед и кимна, след което засвири такава пленително красива музика, че всички монаси, освен инатливия Франсис, се вслушаха в нея.