Братята Браумин, Делман и отец Йойона не продумаха тази нощ и на следващия ден, онемели от гледка, която щеше да ги преследва до края на дните им и щеше да се превърне в дълбоко откровение за смисъла на техния живот и вяра.
Глава 11
Роджър Локлес, предполагам
Треперейки от болка, Роджър здраво захапа парчето дърво. Бе откъснал парцал от ризата си и бе го завързал над коляното си, около второ парче дърво. Сега бе завъртял дървото, затягайки по този начин превръзката.
На няколко пъти почти припадна, като ту му причерняваше, ту губеше съзнание. Напомни си, че ако изпадне в несвяст, едва ли някога ще се събуди отново, тъй като ухапването на краготската хрътка бе дълбоко и кръвта му шуртеше.
Накрая кръвотечението поспря и Роджър, мокър от студена пот, се строполи до пръстената стена на своята клетка. Той познаваше това място отлично — вкопана изба край центъра на града и знаеше, че то има само един изход — капак, до който се стигаше по една разнебитена дървена стълба. Погледна към капака и лъчите слънчева светлина, които се прецеждаха през него. Бе късен следобед, позна той и за миг помисли, че може би трябва да опита да избяга, когато слънцето залезе, под прикритието на нощта.
Моментално осъзна безумието на тази идея. Нямаше да може да иде никъде тая нощ, нямаше сила дори да се изправи. Смеейки се на собствената си глупост, той се просна на пода и спа цялата нощ, а щеше да спи и още много, много часове, ако вратата на затвора му не се бе отворила и лъчите на зората не бяха нахлули вътре.
Роджър изпъшка и се опита да събере някакви сили.
Един паур слезе по стълбата, следван от втори, самият Кос-косио Бегулн. Първото джудже отиде до Роджър и го изправи на крака, блъсвайки го към стената.
Роджър се олюля, но сполучи да запази равновесие, осъзнавайки, че ако рухне, джуджето вероятно отново ще го повдигне, този път дори по-грубо.
— Кой използва магията? — изръмжа Кос-косио Бегулн, притича до Роджър, сграбчвайки го за разкъсаната и окървавена дреха и го приведе така ниско, че лицето му бе на не повече от инч от сбръчканата физиономия на джуджето и усети горещия му отвратителен дъх.
— Магия? — не разбра Роджър.
— Викнете хрътките! — изкрещя Кос-косио.
Роджър отново изпъшка, като дочу звука от кучешкия лай.
— Кой използва магията? — настоя главатарят на паурите. — Какви са камъните им?
— Камъни? — повтори Роджър. — Не знам нищо за никакви камъни или магии.
Отгоре отново се чу лай.
— Кълна се — добави Роджър, обзет от ужас, — мога просто да излъжа и да ти кажа име, някакво име и ти не би разбрал дали лъжа, или не, освен ако не намериш въпросния човек. Но аз не познавам магьосници, никакви!
Кос-косио Бегулн задържа Роджър още малко, ръмжейки глухо — и младежът се уплаши, че ще му отхапе носа. Но джуджето го блъсна грубо в стената и се обърна към стълбата, убеден от простичката логика на Роджър.
— Вържи го — излая той на другия паур, — с морски възел. Искаме на госта да му е удобно.
Роджър не бе сигурен какво точно има Кос-косио наум, но злата усмивка на главатаря в никой случай не бе обещаваща. Другото джудже извади тънко въже с груби краища и пристъпи към него.
Роджър се свлече на пода. Джуджето го изрита в корема, след което грубо извъртя ръцете му зад гърба.
— Не, разкарай проклетото псе — рече Кос-косио на трети паур, който се бе появил на стълбата, водейки краготска хрътка на къс повод. — Той е само един жалък човек и няма да издържи на още болка.
Кос-косио погледна зад гърба си от височината на стъпалото, на което бе застанал, и срещна погледа на Роджър.
— Искам още малко да се позабавлявам с този, преди да го оставя да умре.
— Голям късметлия съм — измърмори Роджър под носа си и това само накара джуджето зад гърба му да го завърже още по-здраво.
„Морският възел“, както го бе нарекъл Кос-косио Бегулн, се оказа дяволско извъртане на въжето. Ръцете на Роджър бяха плътно завързани зад гърба му и извити така, че почти докосваха врата му. След това отвратителната корда преминаваше през рамото му и надолу пред тялото му, извивайки се болезнено към слабините, а след това тръгваше отново по гърба, завършвайки с примка около шията. Въжето бе вързано тъй здраво и умело, че и най-малкото движение на ръцете не само предизвикваше вълни от болка в слабините, но и започваше да го души.