— Къде е затворникът? — прошепна той в ухото му.
Гоблинът се заизвива и опита да изпищи, но Нощната птица го стисна още по-силно, разтърсвайки главата му напред-назад. Тогава зад тях изникна и Джуравиел, а лъкът му се издигна зад главата на гоблина, а стрелата погали слепоочието му. Гоблинът се кротна.
— Ако креснеш, мъртъв си — обеща му пазителят и отхлаби ръката си.
— Боли! Боли! — изпищя жално гоблинът и двамата приятели не можеха да го обвиняват, тъй като едната стрела на Джуравиел стърчеше от рамото му, а друга от бедрото му. Въпреки това пазителят отново запуши устата му.
— Затворникът — настоя той и свали ръката си. — Къде е затворникът?
— Кос-косио Бегулн има много затворници — отвърна гоблинът.
— Новият затворник — поясни пазителят. — Този, който Кос-косио Бегулн мрази най-много.
— Гадни стрели от гадно елфче!
— Кажи ми — изръмжа пазителят. — Иначе приятелят ми ще ти пусне още една стрела.
— В земята — изквича гоблина. — В дупка в земята.
— Погребан? — попита нервно пазителят. — Кос-косио уби ли го?
— Не е погребан — отговори гоблинът. — И още не е мъртъв. В дупка в земята е.
Пазителят погледна Джуравиел и обясни:
— За съхраняване на храна. Имахме такива в Дъндалис, когато бях момче.
— Вкопана изба — разбра елфът и двамата отново се обърнаха към затворника.
— И къде е тази дупка? — попита Нощната птица, разтърсвайки гоблина.
Той поклати глава и пазителят го притисна още повече.
— Ще кажеш… — отвори уста Нощната птица, но Джуравиел, надзъртайки през един малък прозорец зад предната врата на избата, който гледаше към вътрешността на града, го прекъсна.
— Няма време — обясни елфът. — Паурите са на крака.
— Последен шанс — каза Нощната птица на гоблина. — Къде е дупката?
Но гоблинът се боеше от Кос-косио Бегулн повече, отколкото от тези двамата и това, което можеха да му сторят. Той се заизвива и се опита да изкрещи и когато пазителят сложи ръка на устата му, го ухапа здраво. Когато не успя да се измъкне от здравата хватка, той се опита да го ухапе наново и да изпищи, колкото и приглушен да бе викът му.
Добре премерен удар на малкия меч на Джуравиел прекрати съпротивата и съществото рухна мъртво на земята.
— И как ще намерим Роджър Локлес сега? — попита Нощната птица.
— Гоблинът нямаше да ни каже нищо повече, дори и да знаеше — отговори елфът. — И без това бях решил да го убия веднага след като си получа информацията.
Пазителят любопитно погледна спътника си.
— След като му обещахме живот в замяна? — попита той.
— Тогава щяхме да излъжем — отговори спокойно Джуравиел. — Не ми говори за милост към гоблините, Нощна птицо. Не бих допуснал и един от тях да оцелее. Ти не би трябвало да си различен след касапницата в Дъндалис и всички ужаси след това.
Нощната птица погледна към мъртвия гоблин. Джуравиел беше прав за злата раса, разбира се, макар че щом бяха взели гоблина като затворник и бяха искали информация, това сякаш променяше нещата.
Гоблините бяха отвратителни създания, зли и безжалостни. Те живееха, за да рушат, и биха нападнали всеки човек, включително и деца, ако смятаха, че могат да спечелят битката. Пазителят никога нямаше да се чувства виновен за това, че е убил някой от тях, но ако бе дал думата си на някой, че ще го пощади, ако му предаде информация…
Това бе странна мисъл, но сега не бе времето да разсъждава върху нея, даде си сметка пазителят, когато погледна през прозореца зад вратата. Джуравиел не лъжеше — голяма група паури и други изчадия се придвижваше през града, насочвайки се на север. Пазителят остана с впечатлението, че търсят някого.
— Какво правиш? — попита той елфа, когато се обърна и видя Джуравиел да притичва през хамбара и да събира факли.
Джуравиел не си направи труда да отговори. Той закрепи с въжето факлите до една дъска, постави я върху гредата, минаваща покрай предния прозорец, поставяйки факлите върху дебела купа сено.