— Ние с него ще се сблъскаме — каза тихо Елбраян. — Опасявам се, че ще се стигне дотам.
Пазителят напусна стаята малко след това, за да види, че нощта бе паднала, а наблизо весело горят лагерните огньове. Тръгна към него и още преди да наближи, дочу шумен спор.
— Трябва да ги ударим — разпалено обясняваше Томас Гингеварт, — и то здраво! Да ги изгоним от земите ни и да ги наврем обратно в планинските дупки, откъдето са изпълзели!
Елбраян се появи на светлината на пламъците и видя, че повечето хора кимат в знак на съгласие. Забеляза, че Пони стои близо до Томас и на лицето й е изписана тревога.
Разговорът секна в знак на уважение към пазителя и всички се обърнаха към него, сякаш очаквайки присъдата му. Веднага щом погледите на Томас и Елбраян се срещнаха, двамата разбраха, че ще са на противоположни страни в дебата.
— Нямат затворници — каза Томас, — времето да ударим е дошло.
Елбраян помълча известно време, съчувстваше му, спомняше си собствената си отчаяна нужда от отмъщение, когато неговият дом бе сринат със земята.
— Разбирам… — започна той.
— Тогава подготви войните ни — изръмжа в отговор Томас, а като ехо прозвуча съгласието на останалите.
— И все пак се опасявам, че подценявате силата на нашите врагове — продължи пазителят спокойно. — Колко от нас, от нашите приятели, биха загинали при такава битка?
— Струва си — извика един мъж, — ако Каер Тинела е свободна!
— И Земепад — добави една жена.
— Ами ако не бъдат освободени? — спокойно запита пазителят. — Ако бъдем отблъснати и избити?
— Ами онези, които не могат да се бият? — добави Пони и простичката й логика, напомнянето за по-голяма отговорност, заглуши много отговори.
Все пак спорът продължи и приключи от умора, а не заради постигане на съгласие. Елбраян и поддръжниците му спечелиха малка победа, тъй като все още никакви бойни планове не бяха начертани. Сега всички бяха развълнувани от появата на трима нови, могъщи съюзници, от победата в гората, завръщането на Роджър Локлес и последвалото освобождаване на затворниците на Кос-косио. Сега, опиянени от това развитие, хората се осмеляваха да мислят за връщането на техните домове и наказването на убийците и грабителите, дошли до Каер Тинела и Земепад. Дано с успокояването на нещата разумът надделееше над емоцията.
Пони разбираше това и бе доста изненадана, когато по-късно, щом се срещнаха с Джуравиел в една борова горичка на юг от укреплението, пазителят обяви:
— Настъпило е времето да ударим.
— Току-що ти се обяви против това — отвърна жената.
— Враговете ни са отслабени и неорганизирани — продължи Елбраян. — Една мощна атака би могла да ги прогони.
— Би могла — мрачно повтори Джуравиел, — а би могла и да струва живота на много от войните ни.
— Самото ни съществуване е риск — отговори пазителят.
— Може би трябва да изпратим твърде слабите на юг, до Палмарис, преди да заплануваме атаката си към Каер Тинела и Земепад — рече елфът. — Може дори да намерим съюзници в южните градове.
— Ние имаме съюзници в южните градове — каза Елбраян, — но те са твърде заети с техните си граници. И са прави. Но ако успеем да ударим Кос-косио Бегулн достатъчно силно и го прогоним от градовете…
— Ще ги удържим? — саркастично го прекъсна елфът, защото самата мисъл за това как тази група окаяни бегълци се укрепява на позиция бе нелепа.
Елбраян наведе глава и въздъхна дълбоко. Знаеше, че Джуравиел играе ролята на съперник в момента, повече за да му помогне да формулира и организира идеите си, отколкото да го обезкуражи, ала разговорите с Туел’алфар и техния прагматичен, макар и високомерен поглед върху света бе както винаги леко потискащ. Джуравиел не разбираше колко ядосани са Томас и останалите, колко опасен може да стане този яд.
— Ако успеем да прогоним Кос-косио Бегулн и паурите му от двата града — бавно започна пазителят, — възможно и дори вероятно е много от съюзниците им да ги изоставят, може би дори да се сложи край на войната. Нито гоблините, нито великаните изпитват някаква обич към паурите — те мразят джуджетата поне толкова, колкото и хората — и според мен само силата на паурския главатар ги сплотява. И дори великаните и гоблините да са били съюзници в миналото, между тях също не е царяла голяма дружба, ако съдим по историите. Казват, че понякога великаните дори похапват гоблини. Така че нека опозорим главатаря на паурите, този, който ги сплотява, и да видим какво ще стане.