Выбрать главу

Беше й ясно, че едва ли ще има друга възможност да го докосне. После никога вече нямаше да го усеща толкова близо. Можеше да си прости един грях, но никога два. Искаше да се наслади на този миг.

Ръцете й се плъзгаха по гърба му. Как бе могла някога да си помисли, че е кльощав и стар? Погали ръцете му и усети мускулите, опипа гърдите и хълбоците му. После дланите й се спуснаха още по-надолу, макар и да знаеше, че не бива. Дано Господ й помогнеше да се избави от греха, знаеше, че не бива, но ръцете й погалиха задника му.

В следващия миг отдръпна глава от него.

— Престани — прошепна тя. — Моля те, моля те, повече не мога.

Тревилиън веднага я пусна. За миг двамата стояха един срещу друг и се гледаха в очите.

Клер знаеше, че той само чака поканата й. Ако го докоснеше втори път, щеше да си отреже всички пътища назад. Кръвта биеше в ушите й и едва си поемаше дъх, но притежаваше достатъчно власт над себе си, за да не посегне към него.

И после — след един безкраен като вечността миг — той й обърна гръб и си тръгна. Този път не го извика обратно, а бавно заизкачва стълбите.

Маймунката спеше в леглото й. Клер протегна ръка, за да събуди малката, но после я отдръпна. Дали сестра й ще бъде осигурена в живота, зависеше от нея, от Клер.

Отпусна се пред тоалетната маса и огледа просторното помещение. Това беше стаята й в дома на дука — в дома на мъжа, за когото искаше да се омъжи. Но беше целунала друг мъж и се бе наслаждавала на целувката му.

И какво щеше да стане, ако се беше поддала на долните си инстинкти? Щеше да загуби Хари. Родителите й никога нямаше да благословят брак с мъж като Тревилиън, а с това Клер щеше да загуби парите, които й беше завещал дядо й. И какво щеше да стане после?

Закри лице с длани. Родителите й бяха добри с нея и тя им дължеше много. Но не беше глупачка. Ако се омъжеше за Хари, щеше да наследи парите и да има контрол върху тях. Можеше да ги вложи в банката, а на родителите си да определи рента, с която да задоволяват капризите си. Щеше да отдели зестра на сестра си и да се погрижи Сара Ан да се омъжи за добър, надежден човек — за някой като Хари. Мъж, който купува картини и коне, помисли си Клер и сълзите й рукнаха. Ето че предаваше дори човека, когото обичаше, и всичко това само защото бе целунала друг и бе изпитала наслада.

— Какво ти е?

Клер подскочи, когато Маймунката докосна рамото й.

— Нищо — каза Клер и си изтри очите. — От преумора е. По-добре е да вървиш в леглото си.

Сара Ан не се помръдна.

— Тревилиън е причината, нали?

— Разбира се, че не. Защо да плача заради Тревилиън? От умората е. Предпочитам да остана сама. — Клер вдигна очи едва когато Маймунката излезе от стаята. После се съблече.

Ниса посрещна Тревилиън с отворени обятия, но той я отмести настрана. Извади от шкафа бутилка уиски, наля си пълна чаша и изпи уискито като вода.

— Какво се е случило? — попита Ниса.

— Нищо особено — отговори мрачно той. Наблюдаваше го, когато напълни чашата отново и я изпи на един дъх.

— Струи от теб.

— Какво?

— Желанието.

Той я изгледа студено.

— Мога да го усетя, сякаш го виждам: ти излъчваш желание, но не към мен.

— Глупости. Слушала си прекалено много приказки. — Той отиде до масата, на която някога стояха бележките му за Клер. Сега там имаше шахматна дъска със започната партия. Премести една бяла пешка, после една черна.

— Тази жена значи много за теб.

— Ти си се побъркала. Вече ти казах, че ще се омъжва за Хари. — Той я погледна властно. — Желая много жени. Може би тя е една от тях. Но нищо повече.

— Това желание, което изпитваш към нея, различно ли е от чувствата ти към други жени?

Тревилиън премести бялата дама върху шахматната дъска.

— Ако се съберат на едно място чувствата ми към всички жени досега, пак няма да са равни на желанието, което изпитвам към Клер.

Ниса помълча известно време.

— В такъв случай трябва да отидеш при нея.

Тревилиън замахна над шахматната дъска и събори фигурите на пода.

— И да стана неин любовник? Да я обичам, после да се отдръпна и да гледам как се омъжва за Хари? Нима трябва да остана тук и да дебна, докато Хари излезе от къщи, за да се промъкна при нея?

— Досега не си се колебал да любиш омъжена жена. Ти самият твърдеше, че особено ти харесват омъжените жени, защото на тебе те даряват блаженството си, а за съпрузите остават страданията им.

— Искам и страданията й — каза той тихо.

— Какво?