— Искам и проклетото й страдание! — изръмжа като ранен звяр Тревилиън. — Искам всичко нейно. Тя…
— Тя — какво?
— Тя ме избавя от самотата. Когато е при мен, не съм самотен. — Погледна Ниса унесено и после й се усмихна колебливо. — А светът е пълен с жени. С жени, които не се стремят да станат дукеси.
Ниса му се скара:
— Много лесно се предаваш. Тя не е омъжена за Хари, но ти се държиш така, сякаш вече е. Чакаш сама да дойде при теб. Никога не съм те виждала такъв. Винаги си бил мъжът — завоевател. Помниш ли онази хубава дребничка жена в селото? Ти я желаеше и се добра до нея. Защо тази е толкова различна?
— Стига ми, че тази е различна.
— И с какво е различна?
Ниса чакаше отговора му. Беше прекарала много време с този мъж и го познаваше добре, но той се бе променил до неузнаваемост. Капитан Бейкър беше наблюдател — един човек, който не желаеше да се обвързва и който не се трогваше от никого и от нищо. Но тази американска жена го бе развълнувала. Той не сваляше очи от нея. В каретата Ниса направи всичко възможно, за да го разсее, но вниманието му непрекъснато се връщаше към Клер.
— Ти я обичаш — прошепна Ниса смаяно. — Влюбен си в нея.
— Да, обичам я. Обичам нейния ум и нейното тяло. Обичам чувството й за хумор. Обичам мислите й. Обичам начина, по който преценява нещата и онова, което казва. — Той издаде стон на безнадеждност. — Обичам тази нейна миризма. — Обърна се с лице към Ниса и за пръв път тя видя това, което малцина бяха видели: малкото момче у него. — Обичам я, както не съм обичал никого и нещо през живота си. Ако отвърне на любовта ми, ще направя за нея всичко, което поиска от мен.
Ниса се отпусна на стола и сведе очи. Струваше й се, че няма право да наблюдава това, което се разиграваше пред очите й.
— Ще й кажеш ли, че си по-големият брат на Хари?
— Да — каза той просто. Отново доби волевото изражение на мъж, който е готов на всичко. Усмихна се на Ниса по познатия начин, с който демонстрираше, че не го е грижа за никого и за нищо. — Е, такъв е животът. Човек не може винаги да печели. Искаш ли да играем на карти или предпочиташ да си легнем?
Ниса не отвърна на усмивката му.
— Трябва да отидеш при нея — каза тя тихо. — Покажи й, че я обичаш. — Ниса му се усмихна ободряващо. — Трябва да я накараш да направи избора си между теб и твоя брат.
Тревилиън искаше да протестира, но после остави на масата чашата си с уиски.
— Да — съгласи се той тихо. — Ще я накарам да избере.
Ниса каза още нещо, но Тревилиън не я чу. Вече бе тръгнал към Клер.
Глава двадесета
След като Маймунката изчезна в тайния коридор, Клер махна нервно фибите от косите си и започна да ги мачка, сякаш искаше да ги счупи.
Разбира се, не беше нейна работа дали Тревилиън прекарваше нощта с друга жена. Не я засягаше. Тревилиън беше капитан Бейкър, прочут по цял свят с любовните си приключения.
Разкопча роклята си, свали турнела и фустите си. Само по корсет и долно бельо се завъртя пред огледалото. После скри лице в дланите си. Нямаше значение какво прави мъж като капитан Бейкър. Не я засягаше.
Свали бельото си с бързина, която граничеше с насилие и нахлузи нощницата си. Мушна се в леглото, изгаси лампата и затвори очи.
Боеше се, че отново ще се разплаче, но едва бе затворила очи и заспа. Спеше и сънуваше. Изглежда се намираше в южна страна, защото около нея се преплитаха гъсти зелени растения и прехвърчаха пъстри птици. Отвсякъде я дебнеше опасност и сърцето й се свиваше от страх. Изведнъж дочу някакво движение в джунглата. Съзнаваше, че трябва да бяга, но краката й тежаха като олово. Стоеше като хипнотизирана и гледаше как нещо се приближава към нея. Когато й се стори, че всеки миг ще започне да крещи, растенията се разделиха и се появи Тревилиън.
В съня си Клер не знаеше дали изпитва облекчение, или се бои повече от преди. Отвори уплашено очи. Над нея със свещ в ръка стоеше Тревилиън. Очите му горяха и я пронизваха.
Клер не се поколеба нито за миг. Сякаш това беше продължението на съня й, протегна ръце към него.
Той остави свещта и потъна в прегръдките й. Покриваше лицето и с целувки, галеше с длани ръцете й и ги прикова вдигнати над главата.
— Искам да те разгледам — каза той по начин, от който кръвта й кипна. Ловко свали нощницата й. Когато тя остана съвсем гола, Тревилиън й обърна гръб. Взе отново свещта и я вдигна високо, така че да я вижда цялата. Разглеждаше гърдите й, които се вдигаха и спускаха, и тънката й талия. Прокара длан по хълбоците й надолу по бедрата.
Изпиваше с очи лицето й.
Клер дишаше задъхано и чувстваше, че гори цялата. Тревилиън я целуна. Тя затвори очи и се остави през тялото й да потекат усещанията, отприщени от целувките му. Тези милувки я пронизваха чак до пръстите на краката.