Маймунката изгледа сестра си изпитателно.
— Коя е онази жена, която живее при Уили? Тази сутрин беше още тъмно и не можах да я разгледам добре. Но изглежда страхотно. Мина съвсем близо до мен, после отиде при него, сложи ръка на кръста му и…
Маймунката се стресна, когато Клер скочи като ужилена от леглото. Досега не беше виждала сестра си гола. От вълнение Клер дори не съзнаваше голотата си.
— Помогни ми да се облека — заповяда тя. — Трябва… трябва…
— Трябва да спасиш Тревилиън? — попита Маймунката лукаво.
— Нещо такова — отвърна Клер.
След четвърт час тя се понесе по стълбите към кулата. Не знаеше точно какво очаква да завари там, но си представяше ужасни неща. Очакваше да завари Ниса в скута на Тревилиън. Вместо това го видя да седи на една маса съвсем сам и да пише, съсредоточен върху работата си, както само той можеше. Той дори не вдигна очи, когато Клер влезе, а само протегна към нея празната си чаша за уиски. Явно мислеше, че е Оман.
Клер намери бутилката с уиски и напълни чашата. Когато му я подаваше, той вдигна очи към нея.
— Мислех, че още спиш — каза Тревилиън тихо.
Ръката на Клер трепереше, когато остави бутилката на масата. Погледите им се срещнаха — очите на Тревилиън бяха станали почти черни от страст и настойчивост. Клер го погледна с питащи и уплашени очи, защото за нея в този миг оживя всичко, което бяха правили през нощта — и в следващата секунда се хвърлиха в прегръдките си и започнаха да се целуват страстно, сякаш се бяха разделили преди години, а не преди няколко часа. Тревилиън вдигна полите й и я притегли на скута си, докато разкопчаваше панталона, който носеше под копринения халат.
Клер се смая, когато разбра какво си е наумил. Искаше да протестира, но той запуши устата й с целувка и тя се предаде.
Обви ръце около врата му и отвърна на целувките му, изгаряща от желание.
Отначало тя не чу влизането на Ниса. Тревилиън я усети, но остана невъзмутим. Той целуваше Клер и се бореше с три от фустите й.
Клер се опита да го отблъсне. Ниса каза нещо.
— Тревилиън! — извика Клер строго, скръсти ръце пред гърдите си и се опита да слезе от скута му.
Тревилиън прошепна нещо на пешански. Ниса се засмя и му отвърна.
Клер удари силно Тревилиън по гърдите. Той я пусна и тя тупна шумно на каменния под. Вдигна уплашено очи и видя Ниса през две маси от себе си. На утринната светлина изглеждаше дори още по-хубава от снощи. Носеше рокля от жълта коприна, която правеше кафявите й очи почти златисти. Клер си спомни думите на Тревилиън за любовните умения на Ниса. Дали не беше я оставил снощи, за да се върне при тази перла на красотата? Щом за една нощ беше любил двадесет и пет жени, нищо не му струваше да се справи и с още една.
Клер стана от пода и тръгна към вратата.
— Ще си вървя — каза тя.
Тревилиън обаче веднага я улови за роклята.
— Никъде няма да ходиш.
Ниса се обади и Тревилиън й отговори.
— Какво каза тя? — попита Клер разгневено.
— Нищо интересно.
— Преведи ми! — извика Клер.
Тревилиън тежко въздъхна.
— Тя каза, че цветът на роклята ти е неподходящ за теб. Правел те бледа и повехнала.
Ниса повторно взе думата, а Клер й хвърли унищожителен поглед.
— Превеждай!
— Клер, мила… — започна Тревилиън и отново въздъхна. — Твърди, че си била прекалено едра за ръста си и че мъжете не харесват дебели жени.
Клер скръцна със зъби.
— Предай й, че мъжете не харесват плоскогърди и кльощави закачалки като нея. Предай й, че в моята страна, в Америка, където живеят цивилизовани хора, от жените се очаква да имат малко плът върху костите си.
— Клер… — умоляваше я Тревилиън.
Клер го погледна с пламнали от възбуда очи.
— Не искаш да й го кажеш нали? С нея ли прекара нощта? При нея ли отиде, след като ме остави?
— След като те оставих, се заех с камериерката ти. Не ми остана време за друга жена.
— И само липсата на време ти попречи, нали? Ако имаше време, щеше да спиш с нея.
— Нямаше да го сторя — призна си Тревилиън искрено. — Ниса изисква прекалено много от мен. Тя изцежда и последните ми сили.
Клер извика от ужас.
— Предполагам, че до нея съм стара девственица. Скопен кон, сравнен с расов жребец.
— Не съм и помислил такова нещо. Исках само да кажа, че…
Клер не издържа повече. Закри лицето си и избухна в плач.
— Не те упреквам. Тя е най-красивата жена, която съм срещала през живота си и аз нямам право да ти казвам какво да правиш. Свободен си да постъпваш както си искаш.
Ръцете, които се протегнаха сега към нея, не бяха на Тревилиън. Бяха малки, много ласкави и притеглиха Клер към крехко тяло.
— Бих дала всичко, за да имам гърди като твоите — каза Ниса на английски с приятен, мек акцент. — И ми се струва, че кожата ми е прекалено тъмна. Как поддържаш твоята толкова бяла?