— Става ми студено. Мисля, че е по-добре да се връщаме. — Той се обърна към нея и я погледна. — Или предпочиташ да останем тук? Може да влезем в павилиона и…
— Ще ми подариш тялото си, но не и тайните си. Знаеш всичко, което може да се знае за мен, но не ми разказваш нищо за себе си.
— Споделям с теб всичко, което може да се сподели.
— Тоест това, което искаш да споделяш с мен. — Тя се обърна кръгом и си тръгна.
Той я настигна почти веднага и я улови.
— Остани при мен — каза той. — Не си тръгвай веднага.
Тя го погледна в тези очи — тези неразгадаеми очи, — и се запита какво ли се криеше зад тях. Искаше да избяга, но знаеше, че има нужда от нея. Облегна се на гърдите му и той я прегърна.
— Така да бъде, ще остана.
Целуна я по шията и дълго я притиска към себе си. Накрая каза:
— Значи мислиш, че е по-добре да пропусна някои данни за размери в книгите си?
— Защо не ме оставиш да задраскам местата, които имам предвид?
— Значи да ти разреша да коригираш книгите ми? На теб? На някакво си дете?
Спориха по целия път за в къщи. Клер обаче забеляза, че той не се възмущаваше сериозно, а искаше само да я подразни. Въпреки това все още бе засегнат от нещо.
В техните скъпоценни четири дни тази кавга беше единственият дисонанс в едни иначе безоблачни отношения. Останалото време те прекарваха в любене и в игри с Ниса и Маймунката.
Отначало Клер гледаше с недоверие на Ниса. Та коя жена би искала да има край себе си хубавица като Лунната перла? Освен това не беше забравила думите й за цвета на кожата си. А и Тревилиън достатъчно ясно бе описал Ниса като необикновено темпераментна и изкусна любовница. Клер бе убедена, че в нито едно отношение не можеше да се мери с нея.
Но постепенно Клер опознаваше Ниса. Екзотичната красавица, изглежда, имаше само една цел в живота си — да прави това, което иска. Тревилиън й бе разказвал, че като жрица на Пеша тя имала само едно задължение: да се забавлява. И Ниса умееше да прави това. Смееше се, пееше и танцуваше. Закачаше се с Тревилиън и го разсмиваше. И когато на Клер й идваше много, Ниса започваше да я задява. Чудеше се как американката издържа капризите на Тревилиън, после се възхищаваше на косите й, искаше да я среши. Как можеше да й се сърди? Ниса сплиташе косите на Клер на дебели плитки и ги украсяваше с три от обсипаните си със скъпоценни камъни гребени. После заведе Клер в спалнята и я накара да облече една от нейните копринени рокли с богати бродерии.
— А сега ще се заемем с лицето ти — каза Ниса тържествено. Клер искаше да протестира, но любопитството й надделя.
Гледаше като омагьосана как Ниса отваря пътната си чанта и изважда отвътре нещо черно, прилично на дървени въглища. Ниса помоли Оман да й донесе мангал и разпали черния въглен. После взе чаша и я подържа известно време надолу над него. Клер с усилие сдържа протеста си, когато Ниса се изплю върху саждите, които се утаиха в чашата и използва дръжката на четката за коса, за да разбърка загадъчната паста. После я нанесе умело върху веждите и миглите на Клер. Накрая извади две кутийки — едната с пудра, а другата с руж, и ги разтри по лицето на Клер. Накрая начерви устните й и й подаде огледало.
Американката беше убедена, че ще изглежда като цирков клоун, но грешеше. Ниса беше много веща в гримирането. Клер никога не беше изглеждала толкова добре.
— Отиди при Франк — каза Ниса. — Ще му харесаш.
Клер колебливо пристъпи в кабинета на Тревилиън. Когато не беше зает с друго, той седеше пред някоя от масите и пишеше.
Постоя няколко минути до него и й се наложи да се изкашля три пъти, преди да я забележи. Той вдигна очи и я огледа внимателно от глава до пети, взе брадичката й в ръка и завъртя главата й наляво и надясно. После каза нещо на Ниса, целуна Клер по бузата и отново потъна в работата си.
Клер беше малка разочарована и се върна при Ниса.
— Какво каза той? — попита плахо.
— Каза, че си съвършена и че по-скоро аз се нуждая от грим, а не ти.
— Така ли каза? — засмя се Клер, изтича при Тревилиън й го целуна буйно по устата. Той беше малко учуден, тъй като онова, което в действителност каза на Ниса, не беше химн за красотата на Клер, а критика към грима й, който според него беше прекалено силен.
Ниса накара Клер да облече един от халатите на Тревилиън, а самата тя поиска да изпробва американските й рокли. Малките гърди на Ниса, разбира се, не запълваха горната част на дрехите и затова Клер подпъхна там няколко чорапа на Тревилиън.
Предоволна, Ниса се разхождаше гордо пред очите на Тревилиън и Оман, а двамата щедро й се възхищаваха.