Той се ухили на Клер.
— Но някои неща никога няма да променя. Не си давам килта, но виж, от краденото телешко на драго сърце ще се откажа. Иска ми се и аз зимно време… — Ангъс вдигна глава. — Иска ми се и аз зимно време да ям портокали!
Той седна на трикракото столче и се загледа в пода.
— Ако тук се отвори работа, семейството ми може пак да се върне в къщи. Имам четири момчета — всичките са сериозни, силни мъже. Сега са в Америка и двама от тях са женени. — Ангъс погледна Клер и очите му се напълниха със сълзи. — Единият има дете. Не съм виждал внучето си и не вярвах, че някога да го видя.
Клер се боеше, че също ще се разплаче. Тревилиън я наблюдаваше. След малко се изправи, улови Клер за ръката и я изведе навън. Ангъс въобще не забеляза излизането им.
Някъде около къщата ечаха гайди. Клер искаше да тръгне към тях, но Тревилиън я повлече към гората.
— Какво си намислил? — попита Клер, но той не й отговори. Когато се скриха зад дърветата, Тревилиън я извърна към себе си, прегърна я и започна да я целува така, както никога преди не беше го правил. Не беше целувка на страстта — беше целувка на… любовта, помисли си Клер.
— Постъпи много добре — каза той тихо.
По някаква необяснима причина на Клер й беше неприятен този комплимент.
— На мое място всеки би сторил същото. Познавам принца и си помислих, че може би ще опита уискито на Мактарвит, ако му изпратя една бутилка. Стори ми се, че му харесах, когато се запознахме в Лондон.
Тревилиън все още я гледаше по своя особено настойчив начин. Но после се усмихна и каза:
— Убеден съм, че Ниса вече е устроила празненство. Да отидем ли при тях и да ги погледаме как танцуват?
Клер скоро разбра, че присъства на нещо изключително. Когато пристигнаха на поляната пред дома на Ангъс, той тъкмо отваряше две големи бъчви от своето уиски и черпеше всички наред — без да иска нито пени при това.
— Май е дошъл краят на света — пошушна Тревилиън в ухото й.
Предишния път Клер научи няколко шотландски танца. Днес Ниса и Маймунката опитваха танца с мечовете. Бяха толкова прекрасни, че Клер се ограничи с ролята на зрител. Хубавите им крака пъргаво и умело подскачаха над остриетата.
Тъй като роклите им пречеха, Ниса попита дали не биха могли да облекат шотландски носии. Една жена й предложи дълга, домашнотъкана рокля, но Ниса посочи един младеж с килт. Обърнаха й внимание, че жените не носят толкова къса поличка, но Тревилиън се намеси и обясни кратко, че Ниса трябва да получи всичко, което желае. Ангъс влезе с двете млади хубавици в къщичката си и им даде два килта в тъмния цвят на клана Мактарвит. Явно ги пазеше дълги години и му бяха много скъпи. Ниса целуна Ангъс по обрулената от годините буза, а Маймунката, да не остане по-назад, го целуна по другата. Ангъс засия целия.
Когато двете хубави момичета излязоха от къщата на Ангъс, облечени в къси полички, под които се виждаха голите им бедра, жените ги изгледаха обвинително, а мъжете — похотливо. Тревилиън отиде при Маймунката и Ниса, подаде им ръка и ги заведе до мястото, където чакаха гайдарите. Изведнъж селяните сякаш се засрамиха и никой вече не поглеждаше двете красавици с неприличен или укоризнен поглед.
Когато Тревилиън се върна при Клер и музиката засвири отново, тя му каза:
— Тук думата ти сякаш е закон. — И го погледна учудено. — Хората смятаха, че момичетата не бива да носят мъжки поли, но когато ти одобри постъпката им, всички веднага се съгласиха с теб. Защо?
Тревилиън сви рамене.
— И двете танцуват чудесно, нали?
Беше ясно, че няма да й отговори. По-късно Клер видя как Тревилиън се смесва с хората и разговаряше с тях. Изглежда помнеше имената на повечето от тях, разпитваше ги за роднините им и как са със здравето.
По обяд забеляза, че той повика две момчета, каза им нещо и малко по-късно те потеглиха към Брамли.
— Къде отиват? — попита го Клер, но той само я прегърна и обясни, че готви изненада.
Едва преди залез-слънце тя разбра каква бе изненадата. Тревилиън се беше погрижил хората от селото — те бяха над стотина — да бъдат нахранени в Брамли и после да гледат театър — разбира се, постановка на Ками.
Тревилиън се метна на коня, който едно конярче му беше довело от Брамли, сложи Клер пред себе си на седлото. Тя се облегна на него и усети силните му гърди. Не можеше да повярва, че това беше онзи слаб, изтощен старец от първата им среща.
Яздеха през гората, далеч от тълпата, която се бе устремила към Брамли.
— Сигурно вече всички в къщата знаят, че ти не си мъртъв — каза Клер.
— Да, вече знаят.