— Дойдох да ти се извиня — започна Хари отново, а когато Клер понечи да каже нещо, вдигна ръка. Скръсти ръце зад гърба си и закрачи напред-назад из стаята. — Мисля, че преди да отпътувам за Единбург, не те бях оценил както трябва. Клер, любима, искам да съм искрен с теб. Мама ме изпрати в Лондон, за да те ухажвам. Чула за богатството ти, а представи си само прогнилия покрив, многото роднини, които трябва да изхранваме и… с една дума, на нас ни трябваха парите. — Той спря и я погледна. — Не беше нужно много, за да те завладея.
Клер изхлипа при тези думи. В действителност тя беше лесна плячка. Влюбваше се във всеки мъж, с който се запознаеше. Хари седна отново до леглото и взе ръката й.
— Отначало те ухажвах заради парите ти, но после се влюбих в теб.
Клер се разплака още по-силно, а Хари целуна върховете на пръстите й.
— Бях ти страшно сърдит, когато миналата седмица заминах за Единбург. Разбрах, че ловът не ти доставя никакво удоволствие и че идваш с мен само защото… Не можех да разбера защо. Ти мразеше лова. Изглеждаше толкова нещастна и толкова… мокра, когато се прибирахме вечер.
Хари й се усмихна.
— Знаеш ли къде прекарах последните четири дни?
Клер поклати глава и отново изхлипа. Не знаеше дали Тревилиън й е казал истината.
Хари се усмихна още по-широко.
— Разделих се с любовницата си.
Клер вдигна глава и го погледна.
— Да — потвърди Хари. — Толкова много ти се разсърдих, че реших да прекарам няколко дни при една жена, която е почтена, вярна и не ме мами. Когато пристигнах в Единбург, веднага отидох при Оливия и й разказах всичко за теб. — Хари се засмя добродушно. — Надявах се, че Ливи ще ме прегърне и ще се съгласи с мен, че си ужасна жена — но знаеш ли какво направи тя?
Клер поклати глава.
— Само се разсмя. Направо се заливаше в смях. Отначало толкова се ядосах, че за малко да си тръгна, но после Ливи ми каза: „Тя сигурно много те обича.“
Клер разтвори недоумяващо очи.
— Да, точно така каза — жена, която може да издържи цели дни на стрелбището с теб под дъжда, при това наистина те обича. — Той въздъхна. — Ливи никога не е идвала на лов с мен. Няма значение. Тя каза, че ако като теб имала достатъчно пари, за да си купи всеки мъж на света, не би киснала в дъжда дори заради Уелския принц.
— Сигурно е мила жена — промърмори Клер.
— Наистина е мила. Ще ти хареса. Имам предвид, ако се запознаеш с нея, но ми се струва, че няма да поискаш. — Той млъкна за миг и я погледна. — Клер, защо си плакала?
Сълзите отново протекоха по бузите й. Хари се изправи и застана до тайната врата.
— Заради Тревилиън, нали?
Клер мълчеше, а Хари я погледна през рамо. Тя за пръв път виждаше това хубаво лице сгърчено от гняв.
— Няма нужда да ми отговаряш. Всички жени ставаха негови жертви. Където и да се появи — жените полудяват по него. И биха дали всичко, за да живеят с него. — Той заби нос в пода. — Ти също ли ще тръгнеш с него?
— Аз… едва ли.
Хари я погледна язвително.
— Но с радост би тръгнала, нали?
Клер не знаеше какво да му отговори. Наистина ли искаше Тревилиън? Той бе толкова циничен. Зад гърба му имаше твърде много приключения. Би ли живяла с мъж, така самостоятелен и затворен като него?
Хари забеляза, че се бореше със себе си, взе отново дланите й и ги покри с целувки.
— Клер, дай ми още една възможност. Няма да искам да идваш на лов с мен. Знам добре, че не съм привлекателен като Тревилиън, но мога да ти предложа някои неща, които той не може.
Хари взе кожената чанта.
— Погледни това тук. Докато бях в Единбург, платих всички дългове на майка ти. Тя беше поръчала камара дрехи за теб. Наложи се да продам една картина на Гейнсбъроу, за да покрия дълговете. Една от най-ценните ни картини, но ти заслужаваше тази жертва.
— А това тук — наредих на моите адвокати да внесат в банката пари на името на сестра ти, които ще се управляват от настойник. Направих и ново завещание. Според него след сватбата ни сестра ти ще наследи едно от моите имения, заедно с всички приходи от него.
Клер взе документите, но буквите заиграха пред очите й.
— Разгледай и този документ. Това е договор, който ограничава разноските на твоите родители. Те ще получават рента. Ще бъдат добре осигурени, докато съм твой съпруг, но няма да могат да посягат на капитала ти.
Той си пое дълбоко дъх и й подаде друг документ:
— А пък това тук ограничава моите разходи. Когато се оженим, ти ще получиш контрола над всичките си пари. Сама ще решаваш как да се изразходват. Можеш да правиш каквото си искаш с къщите на селяните. Знам добре, че моите селяни ти легнаха на сърцето. Превърни Брамли в американско стопанство, ако щеш.