— Ниса сама ли беше? — попита Клер уж между другото.
Маймунката помълча малко.
— Тревилиън е винаги с нея.
— Не пише ли?
— Не. Не го видях да пише нито една дума от… откакто Ниса танцува пред селяните. Вечерта, когато Хари се завърна.
Клер кимна. Тревилиън явно не си губеше времето да тъгува и бързо се беше утешил с красивата си Лунна перла. Стана и се обърна към сестра си.
— Как изглеждам?
Маймунката се усмихна.
— Красива си. Според мен си много по-хубава от Ниса.
Клер се засмя и протегна ръка на сестра си.
— Каква малка лъжкиня си все пак. Сега виж дали ще намериш Ками или някой друг. Ще сляза долу при Хари.
— Обзалагам се, че Уили би оценил вида ти. И косите ти са много хубави. Виждал ли е вече тези смарагди? Тутакси ще ги скицира и ще ги увековечи в книгите си. Може би трябва да му ги покажеш…
— Не — каза Клер, като я целуна по челото.
Хари я чакаше в подножието на стълбата. През последните дни сякаш се боеше да я изпуска от очи. Но Клер смътно чувстваше, че той не ревнуваше истински от времето, което беше прекарала с Тревилиън. Долавяше, че той всъщност предпочита компанията на баща й и другите ловджии, но си налагаше да остава с нея. Ако Клер не се чувстваше толкова зле, щеше да потърси истината. Но в сегашното й душевно състояние не я беше грижа за нищо.
— Изглеждаш прекрасно — каза Хари и я огледа от главата до петите.
Клер се усмихна и си помисли защо Хари не беше малко по-висок, с по-тъмни очи и с коса до раменете? С други думи — защо не беше Тревилиън?
— Искам да ти покажа нещо — каза Хари и я поведе към западната част на къщата. Влязоха в балната зала — помещение, което Клер беше виждала само веднъж досега. То явно от години не се използваше и беше в ужасно състояние. Столовете, наредени покрай стените, бяха мръсни, а тапицерията им скъсана. От тавана със златни орнаменти висяха паяжини.
Но в този миг разрухата не личеше, тъй като залата блестеше от светлината на стотици свещи, които се отразяваха в огледалата и полилеите и пламваха в позлатите. На балкона стояха шестима мъже с цигулки.
Когато Хари я въведе в залата, малкият оркестър засвири валс. Всъщност свиреха ужасно, но Клер се усмихна на Хари.
— Тези бяха най-добрите, които успях да намеря в бързината — извини се той.
Беше добър танцьор и ловко я завъртя по паркета. Беше странно и вълнуващо да се носят из огромната зала, а потъмнелите огледа да умножават силуета им.
— Ще се постарая да ти бъда добър съпруг — каза Хари.
Те танцуваха, докато на Клер й се зави свят, но усмивката не слезе от лицето й, а Хари се смееше щастливо.
Наближаваше залез-слънце и прозорците на балната зала се озариха в пурпурно, когато Клер погледна през рамото на Хари и видя, че Тревилиън стои на вратата. Изведнъж сърцето й щеше да изхвръкне от гърдите й. Той беше дошъл при нея!
Лицето му обаче не изразяваше ревност — беше странно и непроницаемо.
— Ела с мен — каза той.
— Не е възможно — отговори Клер. Не й харесваше начинът, по който разговаряше с нея.
Тревилиън хвърли предизвикателен поглед към Хари и той тутакси побутна Клер към него.
— Върви с него.
— Защо хората винаги изпитват чувството, че са длъжни да му се подчиняват? — попита Клер. Чувстваше се оскърбена. Няколко дни той не я бе потърсил. Какво искаше сега?
Тревилиън с две крачки се озова при нея и я хвана за ръката.
— Причиняваш ми болка. Не искам да дойда с теб.
— Ниса те вика — каза той.
Клер се съпротивляваше с всички сили.
— С дни не ми обръщаш внимание, а сега ме викаш заради любовницата си? Няма да дойда с теб.
Но Тревилиън я вдигна на ръце и я понесе навън. Хари не й се притече на помощ.
— Грешиш, ако си мислиш, че ще ме принудиш да променя решението си. Ще се омъжа за Хари и ще дам покрив на семейството си. Няма да тръгна с теб, независимо какво ще ми кажеш или ще направиш с мен. Ако ме отвлечеш оттук, ще намеря начин да се върна. Ти не можеш да ме…
— Затвори си устата — каза той.
— Не може да разговаряш така с мен като с някоя…
Той спря и я погледна с властните си тъмни очи, така че Клер неволно се хвана за шията му.
— Какво се е случило? — прошепна тя.
Тревилиън не й отговори.
Клер се уплаши. Погледът му й подсказваше, че се беше случило нещо лошо. Навлязоха в парка. На малко хълмче близо до най-хубавата градина с рози бе разпъната малка тристенна шатра, пъстрите прозрачни воали издаваха присъствието на Ниса. Самата Лунна перла лежеше вътре върху меко ложе, облечена в богато бродирана червена рокля.
Клер искаше да каже нещо на Тревилиън, но съгледа до шатрата двама много високи тъмнокожи мъже, препасани само с полички около хълбоците. Голите им мускулести тела бяха изрисувани със сини ивици и пера стърчаха от дългите им коси. Единият от тях свиреше на флейта. Клер позна зловещата мелодия, на която Ниса бе играла Танца на смъртта.