— Какво прави тя тук? — попита Клер. — Кои са тези хора?
— Ниса ще умре. Дошло й е времето — каза Тревилиън тихо.
Клер се мъчеше да проумее. Означаваше ли това, че петте години на Лунната перла като върховна жрица са изтекли и сега трябваше да я убият?
— Пусни ме на земята — заповяда тя. — Ако тичаме, ще успеем да я спасим.
— Не бива.
Клер изстина.
— Да не си полудял? Намираме се в Шотландия, а не в някоя варварска страна.
Тревилиън я изгледа свирепо.
— Да не си посмяла да кажеш на Ниса, че не уважаваш религията й. Тя те е поканила, защото те обича. Иска да се сбогува с теб.
Клер имаше чувството, че сънува. Да не би Тревилиън да си е загубил ума?
— Но това е смешно! Веднага ме пусни на земята!
Бяха се приближили до шатрата и през воалите виждаха лицето на Ниса. Тя им кимна и Тревилиън пусна Клер на земята.
Американката се удържа да не се втурне вътре. Приглади роклята си, оправи смарагдовата огърлица и чак тогава влезе вътре. Усмихна се на Ниса.
— Кой тук се готви да умира? — попита тя усмихнато. — Погледни какъв прекрасен ден е навън, а утрешният ще бъде още по-хубав.
Ниса отвърна на усмивката й.
— Исках да ти кажа сбогом.
— Сбогом ли? Какво говориш? Хайде да заминем двете с теб утре за Лондон! Ще убедя Хари да ни придружи. Искаш ли да те запозная с Хари?
Смехът на Ниса раздвижи воалите.
— За мен няма вече да има утре.
Клер погледна двамата мъже, които стояха отляво и отдясно на шатрата. Бяха твърде заплашителни. Клер седна на една възглавница, наведе се към Ниса и й прошепна:
— Шотландия е свободна страна. Тук не може да ти се случи нищо лошо. Но ако все пак се страхуваш от тези двамата, ще те отведа в Америка. И ще те пазя, докато си жива.
Ниса е целуна по бузата.
— Ти беше добра към мен. Ще се застъпя за теб в отвъдното царство. Там ще бъда на голяма почит, знаеш ли? И ще си остана завинаги хубава.
Клер взе ръката на Ниса.
— Ти ще бъдеш винаги хубава и в тази страна, независимо от възрастта си. Ниса, цялата тази игра е абсурдна. Хайде, ела с мен в къщата.
— Не — отговори Ниса. — Искам да умра тук. Наоколо няма по-хубаво място, нали?
Клер погледна Ниса, после двамата мъже отвън и накрая Тревилиън, който беше само на две крачки от нея.
— Няма ли да я вразумиш?
Тревилиън погледна Ниса с голяма тъга и поклати глава. В този миг Клер разбра, че Ниса действително искаше да умре. Тя стисна много силно ръката й и каза:
— Ниса, послушай ме. Ти не си в Пеша. Това е друга страна, с други закони. Ще уведомим властите и те ще арестуват тези двама мъже. Ще им попречим да те заплашват със смърт.
— Но мен никой с нищо не ме заплашва — каза Ниса нежно, като все така се усмихваше. — Такава е собствената ми воля. Взех това решение преди много време.
— Да, разбира се — отвърна Клер нетърпеливо. — Но това се е случило далеч от тук, в Пеша. Тук е различно, тук е Шотландия и…
— Няма значения къде се намирам. Та нали аз съм все още Лунната перла и съм дала обет, че ще умра след изтичането на пет години.
По челото на Клер изби студена пот.
— Но ти вече не си в Пеша. Не е необходимо да живееш по онези жестоки закони. Ти си свободна и…
Ниса освободи ръката си и погали Клер по бузата.
— Ти не познаваш моята страна. Смях се със сълзи, когато Франк ми каза, че според теб шотландските селяни са бедни. Ти не знаеш какво е бедност. Не си виждала как хората умират от глад.
— Разбира се, че не съм, и в Америка никога вече няма да познаеш такава бедност.
Ниса сложи пръст на устните й.
— Аз съм израснала в такава бедност. Майка ми роди две деца и умря на седемнадесет години. Значи вече съм я надживяла с две години. В моята страна е голяма чест да те изберат за Лунна перла. За момиче като мен това е единственият начин да се изтръгне от бедността. Само деветте момичета — жрицата и нейните помощнички — се избавят от ужасните лишения. Имах най-големия късмет да стана жрица.
Клер я поглед снизходително.
— Да, сигурна съм, че е било голяма чест, но всичко това е минало. Напуснала си това отвратително място и сега можеш да правиш каквото си искаш.
Ниса отметна глава назад и погледна Тревилиън.
— Тя не иска да разбере, нали?
Тревилиън кимна.
— Не аз, а вие двамата не искате да разберете! — извика Клер. — Държите се така, сякаш трябва да зачитаме едно варварство! Не мога да приема това! Млади, красиви жени са умъртвявани в чест на някакъв си идол. Защо вие…