— Не разбирам защо да не се омъжиш тук — каза Арва. — Харесвам тази къща и искам да остана.
Клер й беше казала, че трябва да отпътуват. Арва се оплакваше, че двете й дъщери са заприличали на монахини в черните си дрехи. И че било цяло чудо, дето дукът още искал да се ожени за Клер.
— Има стотици рухнали покриви във Великобритания — отвърна дъщеря й. — Всеки иска да се ожени за мен. — И отказа да й обяснява повече.
Когато Клер отвори вратата, в коридора стоеше не лакеят, а Лотрис. Американката се усмихна, Лотрис изглеждаше чудесно. Лицето й беше свежо и румено и тя носеше много красива синя рокля.
— Вие просто цъфтите — каза Клер. — Бракът ви се отразява добре.
— Наистина. Всичко надмина най-смелите ми мечти. Джеймс и аз наистина сме щастливи.
Клер се усмихна.
— Много се радвам за вас. — Не й хрумваше какво още да каже и се обърна отново към куфара си. — Радвам се, че ви виждам, преди да замина.
Лотрис пристъпи към Клер и я улови за ръката.
— Дойдох тук, за да поговорим. Хари ми писа.
— Колко мило от негова страна.
Лотрис хвана Клер за раменете и я обърна към себе си.
— Хари много се тревожи за вас. Каза, че можело да се случи нещо непоправимо.
— Не си представям какво би могло да бъде.
Лотрис изгледа строго Клер и очите й напомниха на американката за Тревилиън.
— Наистина вече трябва да тръгвам. Моето семейство доста дълго се ползва от вашето гостоприемство. Прекалено дълго.
— Искам да ви разкажа нещо за Тревилиън и за майка ми — каза Лотрис.
Клер за миг скръсти ръце, после отново се залови с куфара си.
— Наистина нямам време. Лакеят ще пристигне всеки миг и трябва да си приготвя куфарите.
— Лакеят ще почака. Говорих с него.
— Но аз трябва да тръгвам — отвърна Клер. — Не мога повече да остана тук. Трябва да се махна. Разбирате ли… — Гласът й заглъхна, защото знаеше, че е безсмислено да спори с Лотрис. Искаше да чуе какво щеше да й каже, и същевременно се боеше. Искаше само да се махне оттук.
Отиде бавно до един стол, седна и погледна Лотрис с очакване. Младата жена си пое дълбоко дъх.
— Никога не съм искала да живея с майка си и да се превърна в онази плаха стара мома, с която се запознахте. Но омразата може да бъде също толкова силна, колкото и любовта, а може би дори и по-силна. Омразата също свързва хората. А ние с майка ми се мразехме.
— Струва ми се, че не бива да говорите така за майка си.
— Казвам ви истината. Тя ме мразеше, защото знаех тайната й.
Клер мълчеше.
— Вие направихте толкова много за мен, че никога няма да мога да ви се отплатя. Дадохте ми нещо, което да замени омразата, завладяла живота ми.
— Любов. — В гласа на Клер се долавяше скептичност.
— Да. — Лотрис се усмихна. — Звучи мелодраматично, нали? Мисля си, че тъй като ми помогнахте, и аз трябва да ви помогна. Искам да ви разкажа нещо за майка си.
— Не сте длъжна да го правите. — Клер малко се боеше от това, което щеше да чуе за тази ужасна Юджени. Струваше й се, че ще повярва на всичко, което й разправят за тази жена.
— Искам да ви разкажа тази история. Изморих се да нося сама това ужасно бреме. — Лотрис си пое дълбоко дъх. — Когато майка ми била млада, тя била много красива и пламенна. — Усмихна се на недоверчивия поглед, който й хвърли Клер. — Наистина не е за вярване, нали? Но е самата истина. Тя се влюбила до безумие в хубав млад мъж, офицер във флота. Обикнала го повече от всичко на света. Направо го обожавала.
Лотрис въздъхна.
— За нещастие, този младеж нямал нищо. Произхождал от дребнобуржоазно семейство и не притежавал пукнато пени. Но за майка ми това нямало значение. Искала само него.
Но после се случило нещо, което променило живота й. Майка ми отишла на бал и тъй като нейният любим също бил там, тя сияела от щастие. Точно тогава я видял и младият дук Макарън, моят баща, и се влюбил в нея. Той бил темпераментен мъж и още на следващия ден отишъл при баща й, за да иска ръката на госпожица Юджени Ричмънд.
Лотрис направи пауза.
— Дядо ми бил ужасен човек. Не знаел какво е добрина и съчувствие. Съобразявал се единствено със себе си. Съобщил на дъщеря си за предложението на дука и веднага добавил датата на сватбата. Дори не я попитал какво мисли за този брак. Своенравната ми майка, разбира се, отвърнала, че иска да се омъжи за своя офицер, но баща й я заплашил, че ако не се омъжи за дука и не се държи така, сякаш го обича, ще убие нейния любим. Старецът не желаел да рискува и не разрешил на майка ми да се довери на дука. Погрижил се да се виждат рядко и да не остават без надзор. Последното само още повече разпалило апетита на баща ми. Останал с впечатлението, че бъдещата му жена била скромна и мила.