— Какво ще те убеди, че те обичам? Какво ще те накара да повярваш, че искам да си с мен завинаги?
Клер се изсмя подигравателно.
— Покажи ми, че не стоиш със скръстени ръце и не гледаш пасивно как някой умира. Покажи ми, че си човешко същество и че си мъжът, който е написал тези писма. Четох за него, но още не съм го видяла.
Тревилиън отиде до един гоблен и го дръпна. Отзад се отвори врата.
После Клер чу гласа й.
— Омръзна ми да чакам — оплакваше се Ниса — Цялата се вкочаних от студ. Ти… — Ниса спря, като видя лицето на Клер. — Нима не си й казал? — попита Ниса. — Как можа досега да мълчиш?
— Просто не успях — усмихна се Тревилиън. — Тя не ми даде възможност. Ти си моят подарък за нея.
Клер се обърна и побягна към вратата, но Тревилиън я задържа.
— Мислех, че подаръкът ще те зарадва.
— Нима трябва да се радвам, задето ме правиш на глупачка? Кой знае как си се забавлявал, когато молех онези мъже да вградят смарагд върху чашата за момиче, което никога не е умирало.
Лицето на Тревилиън се вкамени.
— Защо винаги си мислиш за мен най-лошото?
Клер се освободи от него и се спусна към вратата. Ниса й препречи пътя.
— Хайде, стига вече — каза тя на Клер. — Този мъж се е побъркал от любов по теб. Прости му.
Клер я изгледа свирепо.
— Мислех, че наистина си се самоубила. Не предполагах, че е само шега.
Ниса се засмя.
— Но аз наистина бях умряла. Лунната перла си отиде в уречения ден. Франк ме върна от царството на мъртвите и сега живея втори живот.
Клер се намръщи, а Ниса я притегли към един стол.
— Ела, ще ти разкажа всичко.
Клер се остави Ниса да я настани удобно и изслуша историята й. Не погледна към Тревилиън, който стоеше с гръб към тях до прозореца.
Ниса й разказа, че погълнала отровата, за да умре. Вярвала, че е изпила смъртоносно вещество, и наистина скоро загубила съзнание. Тревилиън обаче допуснал, че това е само силен опиат. Когато хората от Пеша настояли на всяка цена да изгорят трупа на Ниса, той решил, че по всяка вероятност огънят трябва да я умъртви действително. Тревилиън знаел, че двамата пешанци са само пратеници и може би дори не подозират, че Ниса не е мъртва. Той им дал доста злато, за да не изгарят безжизненото й тяло. После им връчил вързопче с пепел от огнището на Мактарвит, което да отнесат в родината си.
Тревилиън и Ангъс три дни се мъчили да събудят Ниса. Наливали й в гърлото отвратителни на вкус отвари, докато тя искала само да спи. Тревилиън я карал непрекъснато да се разхожда из къщичката на Мактарвит. Не спал три денонощия, защото се боял, че Ниса ще загуби съзнание и повече няма да се свести.
Ниса й разправи какво повтарял Тревилиън:
— Щом Клер иска Ниса да е жива, аз ще я възкреся.
— Аз умрях така, както трябваше да умре Лунната перла — повтори Ниса сякаш за свое оправдание. — И сега мога да живея както си искам. Франк ме покани да остана тук при неговото семейство. — Тя се обърна и погледна гърба на Тревилиън. — Сега мога ли да си вървя?
Той кимна и Ниса излезе от стаята.
Клер постя за миг като вкаменена на стола си, после се изправи и тръгна към Тревилиън.
— Ти си направил всичко това? Защо?
— Защото исках да бъдеш моя. — Той се обърна към нея и тя видя, че очите му горяха. — Бях решил да замина. Исках да напусна страната в деня, в който умре Ниса. И бях склонен да си кажа, че такава е волята на Аллаха, щом като не можем да сме заедно.
Изведнъж той я сграбчи за раменете.
— Клер, ако се омъжиш за брат ми, ще ви убия и двамата. Съживих жената, която искаше да умре, защото ти го пожела. Ако искаш да бъдеш дукеса, ще стана дук. Клер, не ме оставяй!
— Няма — прошепна тя. — Никога вече няма да те оставя.
Епилог
Клер съобщи на родителите си новината, че ще се омъжи за друг, не за Хари, и, както се очакваше, те не одобриха брака й с един учен — пътешественик. След което Тревилиън се заключи с тях в една стая. Когато по-късно родителите й излязоха оттам пребледнели, те дадоха съгласието си за този брак. Така и не се разбра по какъв начин ги бе убедил Тревилиън.
Клер и Тревилиън се венчаха безшумно и след няколко седмици заминаха за Африка, където той — все още под името капитан Бейкър, осъществи няколко експедиции във вътрешността на континента. Клер го чакаше на брега. Тя написа книга за живота си в Африка, която за голямо учудване на Тревилиън, се превърна в бестселър. Окуражена от успеха, Клер написа още цяла поредица книги за техните пътешествия, а когато вече косите й започнаха да побеляват, създаде и своя шедьовър — биографията на капитан Бейкър.
Но с изключение на тази биография книгите на Клер не издържаха проверката на времето, докато съчиненията на Тревилиън и досега са най-ценният извор на информация за чужди цивилизации и първобитни народи. Сто години по-късно неговите книги се четат със същия интерес и въодушевяват поколения учени и любители на приключения.