— Мамо — отвърна Клер огорчено, — херцогът не е поискал ръката ми, а откъде да знам, дали аз искам да се омъжа за него? Дори не го познавам!
Арва имаше готов отговор на този въпрос:
— Може да си въобразяваш, че като си прочела куп книги, знаеш нещо за живота. Но трябва да ти кажа, че за жените и мъжете не знаеш нищичко.
Клер беше прекалено щастлива, за да си разваля настроението с песимизма на майка си. Тя се усмихна и си помисли за Хари и за неговите прадеди, които са яздели из шотландските планини.
Но мина един месец и Клер започна да изпитва леки съмнения:
— Мамо, струва ми се, че никога не разговарям с Хари както трябва. Той наистина ме изслушва и ми се усмихва, но никога не обелва и дума в отговор. Понякога имам усещането, че Негова светлост дори не знае кой е бил Бони принц Чарли.
— Скъпо мое дете, от какво се оплакваш всъщност? Този младеж изглежда божествено и при това е дук. Какво искаш повече?
— Някой, с когото да разговарям…
— Ха! — прихна Арва. — Разговорите не са най-важното в брака. След една година всичко, което имаш да казваш на мъжа си, ще се изчерпва с молбата да ти подаде маслото на закуска. А при добри слуги дори тази фраза става излишна. Баща ти и аз вече от години не сме разменяли нито дума помежду си и все пак се обичаме страстно.
Клер се втренчи в книгата си.
Арва повдигна брадичката на дъщеря си.
— Знам какво значи да си млада и влюбена. Измъчват те съмнения. Всички сме минали през тях на твоята възраст. Но повярвай ми — няма абсолютно никакво основание за тревога. Твоят млад дук е очарователен, мил и внимателен — погледни само цветята, които ти прати миналата седмица. Този мъж въплъщава всичко, което може да иска една жена. И ако не говори много, още по-добре. Нали току-що каза, че те слуша? Скъпа моя, мъж, който слуша какво казва жената, е истинско съкровище!
Клер почти се усмихна, а Арва взе книгата от ръцете й.
— Само си разваляш очите с това четене. — Тя погледна името на автора. — Кой е този капитан Бейкър?
— Учен и пътешественик. Най-великият, когото светът познава. Изглежда е роднина на дука.
Арва се намръщи, като забеляза блясъка в очите на дъщеря си.
— Знам какво е да мечтаеш. И аз имах мечти, но животът ме научи на някои неща. Бъдещето на една жена зависи единствено от съпруга й. Тези мъже, за които мечтаеш, тези… — Тя се огледа из спалнята на Клер, затрупана с книги — тези изобретатели, художници, писатели и тези пътешественици — това не са мъже, с които можеш да живееш. Има мъже за живеене и мъже за… Е, това ще разбереш, когато се омъжиш. Не му е времето сега да те просвещавам и вярвам, че твоят Хари притежава достатъчно опит, за да прояви необходимото разбиране към теб.
Клер нямаше представа за какво говори майка й, но темата не й допадаше.
— Искам да обичам съпруга си.
— Естествено е да искаш това. И ти обичаш Хари, нали? Възможно ли е да не го обича човек?
Клер си представи Хари в неговия килт, със сините му като езера очи.
Арва се усмихна на дъщеря си.
— А какво ли е да си дукеса, Клер? Изпълняват желанията ти преди още да са ти хрумнали. Всички онези писателчета, художници… пътешественици ще бъдат в краката ти. Как биха могли да откажат поканата на една дукеса? Ще имаш голяма свобода, Клер — свободата да правиш всичко, каквото искаш и когато искаш. — Усмивката върху лицето на Арва помръкна. — А нека не забравяме и завещанието на твоя дядо. За баща ти и за мен — младият Хари е добре дошъл като зет и ако се омъжиш за него, ще получиш своя дял от наследството… — Арва се усмихна отново. — Не искам да те заплашвам, скъпа — постъпи според волята си, но при това не забравяй и по-малката си сестра.
С тези думи Арва излезе величествено и остави Клер сама. Е, тя нямаше кой знае колко високо мнение за майка си — жена с недостатъчно образование и малко ум в главата. Но понякога Арва почти плашеше Клер.
Момичето остави настрана книгата на капитан Бейкър и приглади роклята си. За какво да се тревожи? Хари, дукът на Макарън, беше божествен мъж и тя го обичаше. Както току-що беше казала майка й: та как да не обичаш мъж като Хари? В него нямаше нищо фалшиво. Ако трябваше жена да сътвори идеалния мъж, тя би направила Хари.
Клер се засмя високо. Напразно си блъскаше главата. Тя го обичаше и навярно щеше да стане дукеса. Беше най-щастливото момиче на света.
В неделя двамата излязоха сами с лодката, гребаха заедно до един остров насред езерото и Хари й помогна да слезе. Клер седеше изправена върху карираното одеяло, скръстила ръце в скута си, докато той лежеше до нея в тревата. Хари носеше старомодна ленена риза с широки ръкави. Изглеждаше захабена от пране, платът й беше добил жълтеникав цвят. Около врата ризата се завързваше с шнур, който Хари беше разхлабил, така че се виждаше гладката кожа на гърдите му. Носеше зелен килт — но не онзи, яркозеления, с който беше тогава в салона, а друг — вече протрит и избледнял от дълго носене. При своите движения той никога не се съобразяваше с факта, че е с пола. Сядаше разкрачен в креслото и се мяташе на коня с типичната за него енергична безгрижност. Носеше се слух, че една млада дама припаднала, когато облеченият в килт млад дук обяздвал пред нея коня си. Сега той лежеше в тревата, разпрострял полата около себе си, пристегнат в кръста с широк колан, и гледаше Клер.