Клер направи усмихната крачка към вратата, но Тревилиън здраво хвана ръката й.
— Може да е дошъл заради мен — прошепна той.
— Аз… — започна Клер, но той й запуши с ръка устата.
— Може да не е сам.
Клер се ококори, а Тревилиън свали ръката си от устата й. Отвори голямата ракла.
— Скрийте се вътре, докато разбера какво иска от мен.
— Аз няма да… — понечи Клер да обясни, но той просто я вдигна на ръце, положи я в раклата върху някакви книги, които тя с удоволствие би разгледала при други обстоятелства, затвори капака и седна отгоре в мига, в който Хари влезе в стаята.
— Къде, по дяволите, беше толкова време? — попита Хари. — Чакам те вече половин час. И май току-що чух глас? Женски, струва ми се.
— Сторило ти се е. На какво дължа честта?
— Мактарвит отново върши безчинства.
— Колко са този път?
— Шест.
— И майка ти беснее, естествено. Трудно ще се примири със загубата на шест телета.
— Иска да го изпъдя от имота му.
Тревилиън помълча малко.
— И ти реши, че аз мога да свърша мръсната работа вместо теб.
— Уили, не бързай да се горещиш. Мислех само, че може да поговориш със стареца.
— Никой не може да разговаря с него. Досега никой не е успял. Какво стана със синовете му?
— Някои умряха, другите се изселиха. Старецът е последният от семейството.
— И сега тя иска да го изгони от имота му. Защо просто не му дадеш пари, за да замине при синовете си?
— Той няма да се съгласи. И откъде да взема пари, по дяволите? Пак ли да продам някоя картина?
— Какво ще каже бъдещата ти годеница?
До този миг Клер стоеше тихо в раклата, наострила уши, и се опитваше да улови смисъла на репликите. Името Мактарвит й беше познато, но не можеше да си спомни откъде. И когато Тревилиън я намеси в играта с подигравателен, двусмислен тон, тя изведнъж се изплаши от отговора на Хари. Да, Тревилиън беше посял съмнение в душата й. Ритна капака на раклата.
— Какво, по дяволите, държиш там? — попита Хари, като видя как помръдна капакът и Тревилиън едва не залитна.
— Ще ти го покажа, ако искаш.
— Не, благодаря. Още ме побиват тръпки от зверовете, които беше донесъл от предишните си пътешествия. — Той замълча, защото влезе Оман и постави две чаши с уиски на масата до Тревилиън. Щом слугата излезе, Хари пак заговори:
— Не те ли е страх, че този човек някоя нощ може да ти пререже гърлото?
— Оман ли? Хората, които си подслонил оттатък в къщата, ме плашат много повече. Но тъй като стана дума за страх, да те попитам кога ще се жениш?
— По-късно — отговори Хари уклончиво.
— И смяташ, че твоята богата американка ще бъде щастлива да заживее под крилото на старата вещица? — попита Тревилиън саркастично.
— Мама не е толкова лоша, колкото я изкарваш. Ти никога не си й давал никакъв шанс. Що се отнася до Клер, убеден съм, че ще свикне. — Хари пресуши чашата си и се изправи. — Време е да вървя.
— За да навестиш някоя от екзотичните си дами?
Клер отново блъсна капака на раклата, но този път Хари не обърна внимание на шума.
— Отивам на юг да огледам една кобила за нея, щом като те интересува.
— За нея ли? Имаш предвид твоята богата американка?
— Точно така.
— Ще й купуваш подаръци? Това сигурно е доказателство за истинска любов? — попита ехидно Тревилиън.
Клер чакаше със затаен дъх отговора на Хари.
— Харесвам я. Е, главата й е пълна с разни исторически факти и има прекалено романтична представа за света, но иначе е добро момиче. — И после добави с повече чувство: — Остави я на мира, чуваш ли?
— Че какво може да прави с нея мъж на моята възраст?
— Още веднъж ти казвам — отговори Хари. — Остави я на мира.
— Тогава ми отговори кое всъщност обичаш — момичето или парите й?
Клер, която не можеше да види лицата на двамата мъже, реши, че Хари твърде много забави отговора си. И когато най-после го чу да се смее, не знаеше какво значи това — дали искаше да каже, че я обича, или че ламти само за парите й.
Глава шеста
— Е? — попита Клер, когато излезе от раклата. Тревилиън не си даде труда да й отвори капака или да й помогне да излезе, но това вече не я смущаваше. Лека-полека свикваше с неговата неотзивчивост.
Той отново седеше пред една от масите си и пишеше. Клер застана пред него:
— Какво ще правите?
— Защо не седнете? Закривате ми светлината.
Тя отстъпи крачка встрани, но продължаваше да го гледа с блеснали очи.
— Хари ви помоли за услуга. Вие сте му задължен и трябва да предприемете нещо.
Тревилиън остави писалката и я изгледа.
— Вие сте готова да пожертвате живота си за този мъж, разбирам, но това не означава, че ще последвам примера ви. Имам си достатъчно работа. Искате ли да закусите?