— А какво прави мама по цял ден?
— Прекарва следобедите с две стари кукумявки, които знаят всичко за всеки. Те й разказват последните клюки за дукове, барони и графове. Само да ги чуеш какво разправят за Уелския принц!
— Ти обаче не биваше да чуеш това. Пак ли си подслушвала зад вратата?
— Ако се държиш лошо, няма да ти кажа какво научих за майката на Хари.
Клер се престори, че не се интересува.
— За Нейна светлост, искаш да кажеш?
— Но това ще ти струва нещо.
Клер стана рязко.
— Е, добре, ще ти го кажа. Старицата мразела всичките си деца, с изключение на Хари. Той бил нейният любимец и тя го боготворяла. Радвала се, че двамата й по-големи синове умрели и Хари станал дук.
— Какви ужасни неща дрънкаш за нея?
— Само повтарям каквото съм чула. Знаеш ли, че била саката с единия крак? Едва ходела и шушукат на ухо, че каретата й се преобърнала и премазала крака й, когато искала да избяга от мъжа си. Хари се родил шест месеца по-късно. Той, изглежда, е предан на майка си и прави всичко, каквото тя иска от него. — Маймунката погледна лукаво по-голямата си сестра: — Дори щял да се ожени за жената, която майка му избере.
Клер гледаше сестра си с хладна усмивка.
— Колко интересна къща. Ще се постарая да опозная тези хора. Не желая да правят смешни предположения за постоянното ми отсъствие.
— В тази къща може да ядеш живи кокошки на вечеря и никой няма да го намери за смешно. — Маймунката скочи от пейката. — Време е да вървя. Днес следобед ще играя някаква жена, която се казва Мария Антоанета.
— Внимавай! Тя е била обезглавена.
Сара Ан стана сериозна.
— Добре, че ми каза. Ще внимавам.
Когато тя изтича надолу по пътеката, Клер извика след нея:
— И не пипай накитите ми!
Маймунката само кимна и продължи да тича Клер се върна в къщата, преоблече се за обяд и на масата се постара да не зяпа двете стари дами, които пъхаха сребърните прибори в ръкавите си. Попита дългокосия мъж, който седеше на трапезата срещу нея, за пиесите му, и той веднага я покани да участва в една от постановките. Заяви, че можела да вземе ролята на Ана Болейн или Катрин Хауърд — двете жени, които Хенри Осми наредил да се обезглавят. Клер отклони това предложение с учтива усмивка.
След обеда се отправи към Златния салон и там седна до майка си. Трите жени, които се намираха още в помещението, й хвърляха непрестанно многозначителни погледи, че пречи, но Клер се преструваше, че не ги забелязва.
— Клер, скъпа, би ли ми донесла шала? Мисля, че тук е ужасно студено — каза майка й.
Клер стана с въздишка, отправи се към спалнята на майка си, намери там един шал и й го занесе. По-късно майка й поиска още одеяло за краката си и този път Клер прояви благоразумие и остави дамите да клюкарстват.
— Ще ставам дукеса, но никой не желае да има вземане-даване с мен — промърмори тя под носа си, като излизаше от Златния салон.
Скита цял час безцелно из главната сграда. После реши, че източното крило по това време е повече или по-малко безлюдно, след като обитателите прекарваха времето си в големия салон и се отправи да разгледа тази част на необикновената постройка.
Тя се състоеше предимно от един дълъг коридор със затворени врати. По стените висяха множество портрети на жени и мъже, явно всичките предай на Хари, макар че никой от тях не притежаваше прелестната му руса коса. Всички бяха тъмнокоси.
В края на коридора Клер стигна до полуотворена врата. Предпазливо я бутна и видя една чудесна стая със сини копринени тапети и килим в прасковен цвят на сини шарки. Светлината, която струеше през прозореца, падаше — о, чудо на чудесата — върху книги! Сякаш притеглена от магнит, Клер пристъпи към стенния шкаф и зачете заглавията по гърба на книгите. Извади „Уевърли“, но когато се обърна, ахна от изненада, тъй като отсреща седеше една жена и безмълвно я наблюдаваше. Беше същата, която няколко пъти й се бе усмихнала в трапезарията.
— Извинете ме. Не знаех, че има някой в стаята. Ще си тръгна веднага, ако ви преча.
— Не — каза жената тихо, а Клер предположи, че е твърде стеснителна. — Моля ви, останете.
Клер седна в едно кресло.
— Прекрасна стая!
— Да, наистина.
— Идвате ли често тук?
— Много често.
Клер разбра, че тази жена не беше особено приказлива и отвори книгата, но забеляза, че другата я наблюдава. Прецени, че беше към тридесет и пет годишна, но беше облечена като ученичка — цялата в розово, с необикновено много рюшове. Роклята я правеше по-възрастна, отколкото бе в действителност, разпуснатите коси — също. Мислено Клер облече жената другояче, прибра косите й на тила, сложи й обици и обикновена рокля с чисти линии, която да подчертае грациозната й фигура.