Клер разтревожено го погледна и откри мрачна решителност в израза му. Въпреки треската беше останал, защото тя още не желаеше да си тръгва, и когато Агнъс им предложи каруцата, той отхвърли предложението. Неговата гордост и вироглавство не му позволяваха да приеме чужда помощ, помисли си Клер.
Сега понечи да се отдръпне, но тя не му позволи.
— Не се преструвайте пред мен — каза тя. — Виждам, че сте болен. Забравете глупавата си гордост и се опрете на рамото ми, за да ви заведа здрав и читав в къщи.
За миг Тревилиън се поколеба, но после се остави да му помага.
— Значи с вас сме приятели? — каза той развеселен.
— Да, мисля, че сме приятели.
— Ами вие с Хари какви сте?
— Ние се обичаме — отговори тихо тя.
— Има ли разлика между приятелство и любов? — попита той, докато пресичаха пенлив поток.
— Има много голяма разлика.
— Кое от двете е по-важно?
Тя се замисли за миг.
— Убедена съм, че човек може да живее без любов, но не и без приятели.
Глава девета
Когато най-сетне стигнаха до тайната врата в западното крило, Тревилиън трепереше толкова силно, че Клер едвам го удържаше. Щом затвориха вратата, тя извика на помощ Оман. Великанът мигом изникна на стълбите, прихвана господаря си под мишниците и почти го пренесе горе.
Клер влезе в спалнята, когато Оман сложи Тревилиън като малко дете в леглото. Никога не беше виждала толкова бурен пристъп на треска. Състоянието на болния беше ужасно. Той се сви на топка и Оман го покри с одеялото.
— Ще оздравее ли? — попита тя. — Нима ще има сили да надвие тази болест?
Оман сви рамене.
— Ако такава е волята на Аллах — отвърна той и излезе от стаята. Клер реши, че е отишъл за лекарства, но когато той не се върна, тръгна да го търси. Завари го в гостната преспокойно да гризе един плод, загледан в луната навън.
Клер разбра, че не може да остави Тревилиън сам.
— Искам да намерите сестра ми — каза тя, колкото се може по-сдържано. Беше й дошло до гуша от слуги, които не си вършат работата. — Знаете ли коя е тя? Онова малко момиче.
Оман я погледна и кимна.
— Намерете я и от мое име настоявайте да каже на семейството, че съм болна. Никой не бива да научи, че тази нощ няма да бъда в стаята си. Нека сестра ми убеди Хари, че не съм в състояние да го приема… — Клер се замисли за миг. Какво да излъже госпожица Роджърс? Маймунката щеше да измисли нещо. — Кажете на сестра ми, че никой не бива да знае къде съм. Ще й платя за услугата.
Оман кимна още веднъж и излезе от стаята. Клер се върна при Тревилиън.
— Какво да сторя за вас? — попита го тя.
— Студено ми е. Умирам от студ.
Без да губи нито миг, тя легна при него в леглото и го притисна в прегръдките си, за да го стопли. Тялото му се тресеше в толкова силни гърчове, че и тя самата цялата подскачаше.
Притискаше се към него, галеше влажната му коса и му шептеше успокоително като на дете. Беше й странно и същевременно приятно да усеща мъжкото тяло. Той се вкопчи в нея, сякаш се боеше да не го остави.
— Тихо, мили — шепнеше тя. — Спи сега, спи.
Не знаеше дали я чува, но изглежда думите й въздействаха и когато погали широкия му гръб, той се успокои.
Зарови лице в шията й, сложи брадичката си на рамото й и след малко най-сетне гърчовете затихнаха. Клер погали слепоочията му, приглади черната му коса и се усмихна. Сега не й се струваше толкова голям, толкова язвителен в своя индивидуализъм и в циничния си възглед, че светът е лош. В този миг й приличаше на самотно малко момче, което се нуждаеше от нея. Целуна го по челото, когато се сгуши в тялото й.
След час Оман се върна и каза:
— Поръчението е изпълнено.
Клер, която държеше в прегръдките си Тревилиън, вдигна за миг очи към него. Но когато срещна погледа му, се изплаши. Имаше някаква промяна у него. И тъй като идваше от преговори с малката й сестра, Клер се досети защо е така смазан.
— Къде ви е смарагдът? — попита тя, когато забеляза, че големият квадратен камък липсва от тюрбана.
Оман само сви рамене.
— Временно ли й го дадохте или го подарихте?
— Отстъпих й го само за следващите три дни. Камъкът само ще спечели от това, че ще го носи такова младо и красиво същество.
— Ах, Маймунке — простена Клер тихо и погледна спящия в прегръдките й мъж. Като оставим настрана цената, малката щеше да си свърши добре работата, Клер го знаеше от опит. Несъмнено Маймунката щеше да е очарована да изплете мрежа от лъжи, които да внушат на хората в Брамли, че Клер лежи в стаята и не бива да я безпокоят.
Към полунощ Тревилиън заспа дълбоко и Клер се освободи от прегръдката му. Изправи се до леглото и го погледна от високо. Беше толкова капнала, че вече дори не чувстваше умора. Двата дълги прехода пеша, продължилите с часове танци и потресът от гледката на тежко болния Тревилиън я бяха съсипали напълно. Струваше й се, че ако легне, никога няма да има сили да стане отново.