— Красотата на Сара Ан е нейното нещастие — отвърна Клер не без раздразнение. — Роди се хубава и оттогава надали е имало ден, в който някой да не й го каже. Току-що се беше научила да говори, когато се покатери върху скута на един от богатите, дебели приятели на баща ми, посочи с пръстче към диаманта, който той носеше на верижката на часовника си, и го попита дали ще й подари блестящия камък. Гостът намери това за очарователно, подари й диаманта и така я тласна по пътя на покварата. Оттогава насам Маймунката е убедена, че не бива да прави нищо за другите, ако те не й платят за любезността.
— Което, изглежда, е типично американска черта.
— Присвояваш си правото да критикуваш страната ми! — кипна тя. — В сравнение с Америка тук е… — Успя да се овладее. По-добре да не му казва какво мисли за неговата страна.
Но Тревилиън притежаваше невероятна дарба да развързва езиците на хората. Впери хипнотизиращите си очи в нея, сякаш нямаше да отстъпи, докато не му каже какво мисли за страната му.
Тогава тя бавно и отначало колебливо започна да му описва впечатленията си от Англия и Шотландия.
— Това е страна, която живее в миналото.
— Но ти каза, че обичаш тукашните традиции. Беше толкова трогната от стария Мактарвит. И клетият Хари едва не умря от студ, когато забеляза колко си впечатлена от неговия килт.
Клер хвърли многозначителен поглед към шотландската носия, която висеше върху облегалката на стола. Той също беше носил килт.
За пръв път Тревилиън се съсредоточи над шахматната дъска и, изглежда, се замисли за следващия ход.
— Значи не си убедена традиционалистка?
— Обичам историята на тази страна, но зная също, че времето не може да се спре. Езеро без отток се превръща в блато. Трябва да има развитие и промяна, за да оцелее една страна.
— Не мога да се начудя как съчетаваш възторга си към килта и американския си възглед, че всичко трябва да се променя. Какво му е лошото на сегашното положение? Говориш като онези проклети мисионери, които искат да покръстят горките диваци.
Клер го погледна изненадано.
— Дори не съм споменавала за религия. Става дума не за вяра, а за баня.
С радост видя как винаги бистрият му, изпитателен поглед се замени с пълно недоумение.
Клер стана и отиде до прозореца.
— Виж само тази прекрасна къща. Виж хората, които я обитават. Живеем в края на деветнадесети век. Почти сме пред прага на двадесетия, но в тази къща няма клозети. — Тя вдигна патетично ръце. — Хората тук са принудени да използват нощни гърнета. Прислугата мъкне водата за къпане и миене с кофи нагоре по стълбите. — Погледна през прозореца и после пак към него. — Да, аз обичам историята на тази страна. Ако имах власт, бих накарала всеки мъж, жена или дете тук да научи историята на своите прадеди. Тъжно е, че шотландците, с които се запознах досега, не знаят нищо за своята история. Децата не познават старинните балади. Само малцина от възрастните помнят кръвта на героите, загинали за шотландската независимост.
— Какво общо има всичко това с банята?
— Има много общо. Хубаво е човек да познава миналото на страната си, но не е хубаво да живее в него. Изглежда хората тук са забравили старите обичаи и предания, но са съхранили старите навици.
— Бях останал с впечатлението, че обожаваш всичко шотландско.
— Все се опитваш да ме изкараш наивна, но не съм чак дотам сляпа. Мактарвит живее в една дупка, построена вероятно поне преди триста години.
— Стори ми се, че ти хареса.
— Да, но не ми хареса бедността на хората, които надойдоха от махалите. Лорд Мактарвит краде добитък с риск да си навлече гнева на дукесата, за да се нахрани, и несъмнено раздава повечето месо на съселяните си. Той…
— Мактарвит да раздава нещо? Ха-ха-ха!
— Откраднал е няколко телета. Да не мислиш, че сам човек може да изяде всичкото месо?
— Вероятно ги е клал едно след друго.
Тя му хвърли сърдит поглед.
— И така да е. Мислиш ли, че може да изяде сам цяло теле?
Тревилиън се облегна назад и я загледа с нов интерес.
— И кое би избавило според теб тези хора от немотията? Американски фабрики? Американски железници, които да ехтят през планините? Или направо да се вдигнат канарите във въздуха? Може би в страната трябва да нахлуят реки от туристи, които да зяпат чудатите шотландци в карирани поли?
Клер се тръсна на стола.
— Не знам — промърмори тя. Тревилиън я гледаше настойчиво.
— Всъщност защо си се загрижила какво ще стане с тукашните хора? Ти ще си получиш парите и дука. Какво искаш повече?