Хари въздъхна облекчено, но после се намръщи. Когато една жена казваше, че иска да разговаря с него, това означаваше, че няма да млъкне с часове. Отвори вратата, заповяда на лакея да сервира вечерята в синия салон и нареди никой да не ги смущава.
— А сега, скъпа, разкажи ми с какво Уили те е ядосал толкова много! — Искаше да научи какво беше разказал брат му на Клер за роднинството им.
Тя го заля с истински порой от думи. Хари винаги я беше смятал за тихо, не много разговорливо създание — едно от най-ценните й качества според него — но сега тя го засипа с изрази, които му разкриха съществени празноти в неговия речник. Разказа му, че прекарала няколко дни при Тревилиън. Съобщи му за посещението им при стария Мактарвит. Описа му разходките им, ястията и книгите на Уили, разговорите.
Прекъсна разказа си само когато сервираха вечерята върху голямата маса в салона. След като лакеят се оттегли, Хари започна да яде, докато Клер сновеше из помещението и продължаваше да говори.
— Но ти не знаеш какво значение имаше в живота ми капитан Бейкър. Изучавах съчиненията му ред по ред. Събирах факти за живота му. Знам толкова неща за него.
Макар че го заля с поток от информация, за Хари оставаше загадка какво, за Бога, беше сторил Тревилиън, че да я извади така от равновесие. От лъжата му ли беше толкова възмутена? Или защото все още искаше да пази в тайна истинската си самоличност?
Едва когато му разказа за ужасните карикатури, които й направил Тревилиън — а за тях Уили се ползваше с лоша слава — Хари разбра най-сетне. Когато видя за пръв път шаржовете, които му бе нахвърлял Тревилиън, той се обиди както никога през живота си. Тревилиън го беше изобразил като малко бебе със завити къдрици, което се вкопчва като удавник за майка си. Понякога Уили му слагаше лицето на майка му вместо неговото, а на нея неговия образ.
Хари искаше да обясни на Клер, че Тревилиън правеше карикатури на всички, включително и на себе си, като автошаржовете бяха не по-малко язвителни. Обичаше да се изобразява като глупак — прекалено доверчивия наивник, когото винаги предават.
Но нещо накара Хари да замълчи пред Клер. Не очакваше, че тя прекарва толкова време с брат му. Досега мислеше, че през деня тя се залисва с обичайните женски занимания. Все повече го шокираше откритието, че беше прекарвала дни и нощи с брат му и дори е разгледала тайните тунели на къщата с него.
— Тревилиън може да бъде много груб — каза Хари с пълна уста. — Но жените винаги го харесват.
— Аз също го харесвах. Гледах на него като на приятел, но той само ме е използвал. Изследвал ме е. Водел си и записки за мен, сякаш съм от онези диваци, чиито странни обичаи наблюдава и записва.
— Искаш ли да опиташ говеждата пържола? Великолепна е.
Клер седна на масата и Хари сложи парче говеждо в чинията й, но тя не го докосна.
— Можеш ли да ми кажеш какво го е направило толкова студен, толкова безчувствен?
Въпросът й го озадачи. Тревилиън безчувствен? Боже милостиви, та той не познаваше по-избухлив, по-подчертано чувствителен човек от него!
— Защо е тук? Защо си го приел при себе си?
— Какво ти разказа за роднинството си с нас? — Хари затаи дъх и зачака отговора й. Тревилиън му беше казал, че не желае херцогството, но беше достатъчно само да промени решението си и той, Хари, щеше да остане на сухо. Наистина щеше да получи малко пари от майка си, но абсолютно нищо друго. Тоест, оставаше с празни ръце, ако изпуснеше своята американка — нещо, което не смяташе да допусне.
— Каза, че бил братовчед, но не уточни точно какъв.
— Да, той ми е роднина, както и всички тези хора, които живеят в къщата.
— И ти се грижиш за тях? — каза Клер.
— Правя каквото ми е по силите — отвърна Хари скромно.
Тя стана от масата и отново закрачи из салона.
— Защо е променил името си?
Хари се забави с отговора си.
— Изгониха го от Брамли, когато беше на девет години.
— Пратили са го в интернат?
— Не. Доколкото знам, Тревилиън никога не е ходил нито в държавно, нито в частно училище.
— Защо тогава са го изпъдили от къщата?
Хари сви едва забележимо рамене.
— Това се е случило една-две години след като съм се родил и затова не знам всички подробности. Разказваха ми, че бил трудно дете, постоянно се карали с по-големия си брат и винаги Тревилиън започвал пръв. — Хари се усмихна. — Когато двете хлапета веднъж били с баща си във Франция и в града избухнала епидемия, нощем идвали мъже с каруци, които събирали и отнасяли труповете. Тревилиън и по-големият му брат подкупили един от тези колари, за да ги вземе при нощните му обиколки. Разказваха, че в рова, където хвърляли труповете, горял син пламък.