Когато Клер се събуди на следващата сутрин, обзе я треската на радостното очакване. Дори мисълта, че ще прекара деня с Хари, беше достатъчна да я ощастливи. Спусна се долу, но там й казаха, че той още не е станал, защото снощи му се наложило да работи до късно. Лакеят увери Клер, че иначе Хари става преди първи петли. Докато изричаше това, той не успя да скрие усмивката си.
Клер престъпяше от крак на крак в покрития вход долу, докато Хари слезе, превъзходно облечен и готов за нейната обиколка. Представи й мистър Сорънсън, секретарят по управлението, който щеше да ги придружава. Клер беше малко ядосана, че нямаше да бъдат сами, но преглътна разочарованието си и тръгна с Хари към конюшните.
За пръв път ги виждаше на дневна светлина. С Тревилиън винаги вървяха пеша. Побърза да пропъди този мъж от съзнанието си. Напрягаше сили да изхвърли всяка мисъл за Тревилиън — капитан Бейкър.
С изненада видя колко разкошни и великолепно поддържани са конюшните и подскочи, когато установи, че за разлика от къщата, тук имаше течаща вода. Когато забеляза с каква любов конете посрещнаха Хари, тя се досети за причината.
Трогна се, когато Хари й подари най-прекрасната кобилка, която беше виждала през живота си. Животното имаше грациозни крака и ласкаво потърка муцуна в рамото на Клер.
— Много е хубава, Хари, чудесна е!
Той се усмихна доволен, че тя беше във възторг от подаръка му. Слава Богу, че снощи ловко беше избягнал развалянето на годежа, тъй като този кон и още четири други бяха взети на кредит, който щеше да оправя след сватбата си — след като вземеше зестрата й. Отделно от това беше продал няколко много ценни картини, порцелан и един наистина великолепен античен сребърен сервиз за хранене, собственост на семейството от петнадесети век.
Помогна й да се качи на коня и започнаха обиколката. В началото Клер разпитваше Хари за всичко, което искаше да научи, но годеникът й така съвестно повтаряше всеки неин въпрос на господин Сорънсън, че й стана неприятно. Нима Хари бе дотам скромен, че държеше да подчертае равенството си със своя служител?
Яздиха с часове и обиколиха обширни земи, като оставиха доста мили черен път зад гърба си. Клер се запозна с пазачи на дивеч, арендатори и събирачи на аренда. Яздеха през гори, градини и ниви. Където и да минеха, хората излизаха от къщите си, за да ги видят, да им предложат нещо за хапване и да поднесат на Клер букети от билки и цветя. Клер ядеше и пиеше от всичко, което й предлагаха, и привързваше всички китки към седлото си. Децата излизаха от дворовете и се смееха с Клер при вида на отрупаната с цветя кобилка, а после се втурваха да накъсат още пурпурночервен пирен и да украсят с него конската шия.
Клер се радваше от цялата си душа на тези срещи, но имаше и моменти, когато й беше трудно да запази усмивката си. Хари не беше в добро настроение. Не желаеше нито да яде, нито да пие от онова, което му предлагаха селяните. По едно време каза:
— Предпочитам да ми се сервира в чиния.
Когато дечурлигата понечиха да го окичат с цветя, той ги прати по дяволите. Клер се опита да го успокои. Баща й също възприемаше децата като напаст божия и сега установи, че Хари не падаше по-долу. Не видя нищо лошо в това.
Даваше вид, че не забелязва някои неща. Конюшните на Хари бяха великолепни постройки с мрамор и махагон, имената на жребците бяха гравирани върху месингови табелки. А къщите на селяните, които също принадлежаха на дука, изглеждаха така, както са изглеждали по времето на нормандското нашествие.
Разбира се, срещнаха и няколко солидни къщи и Клер се зарадва на сградите, които бяха покрити с керемиди вместо със слама и се отопляваха с хубави печки за дърва и въглища, а не с открити торфени огнища без комини. Но когато разговаряше със собствениците на тези къщи, объркването й нарасна. Разпитваше ги за земята, която бяха взели под аренда от Хари. Дядото на Клер притежаваше доста ферми и ги беше превърнал в твърде печеливши предприятия. Но тук срещаше плодородна земя, която не се обработваше, и плугове, които ръждясваха под навесите. И не видя човек, който да работи на полето.
Попита Хари защо е така и получи смущаващия отговор, че хората тук предпочитали животните. Не проумяваше с какво това пречи да се обработва земята.
Горите също бяха съвсем запуснати. За нея дървото беше един възстановяващ се продукт. Дърветата се секат и се насаждат нови: горите бяха като житните култури, само дето носеха по-бавно печалба. Тези гори тук изглеждаха така, сякаш най-малко двадесетина години никой не се беше грижил за тях. Младите дървета растяха безразборно и всичко беше обраснало в къпинак.