Попита Хари защо са оставили дърветата на самотек и как добиват дървесина. Господин Сорънсън й обясни, че младите гори са прекрасно убежище за лисици и яребици. Нима имаха ферма за дивеч?
Хари я погледна така, сякаш е полудяла.
— Те ни трябват за лов. Не ги продаваме.
Клер разбра, че отново разсъждава като американка. Вече беше присъствала на лов за лисици и знаеше, че англичаните обожават да стрелят по животни.
Когато се върнаха в къщата, беше почти обяд. Навъсеният Хари потърси нещо за ядене, а Клер отиде в стаята си да се преоблече. Не обърна внимание на ужасната госпожица Роджърс, която не спираше да мърмори. Престарялата женица беше убедена, че трябва да подрежда живота на Клер по часове и негодуваше, че отново целият й график е отишъл по дяволите.
— Оставете ме на мира — й каза Клер, но когато старицата не се помръдна, я изгледа така свирепо, че тя подви опашка и изчезна от стаята.
Клер седна по бельо пред тоалетната масичка и се взря в огледалото. Очевидно не знаеше абсолютно нищо за живота на бъдещия си съпруг. Не разбираше нито хората, които живееха тук, нито страната им.
Беше видяла гладни селяни, но и изоставени ниви, годни за добив на пшеница или други култури. Дори къпините, които можеха да се берат и продават, гниеха по земята. Беше видяла коне, настанени по-добре от хората.
Видяното през деня я наведе на размисъл. Не беше човек, който иска всичко наготово. Беше дете на дядо си. Вярваше в упорития труд и в това, че онези, които работят най-много и имат най-добрите идеи, ще спечелят и най-много пари.
Но с парите растеше и отговорността. Дядо й винаги казваше, че най-голямото богатство е живият човешки труд и постоянно се грижеше за своите работници. Затова никога не беше имал главоболия със стачки и саботажи.
Клер се опита да си внуши, че в Шотландия всичко е различно, но веднага пред очите й застанаха одрипавелите деца, които браха цветя за нея. Думата „клан“ означаваше „деца“. Според господстващата тук традиция тези хора бяха деца на Хари, но той не се държеше като техен баща.
Помъчи се да не вижда Хари в неприятна светлина. Трябваше да мисли само хубави неща за него. Важно бе да го обича какъвто е в действителност — а не какъвто би искала да бъде.
Тя отиде до гардероба да извади друга рокля. Може би Тревилиън беше прав — такива бяха възможностите на Хари, така беше възпитан. Това отношение към земята и хората беше единственото, което познаваше.
След обяда щеше да поговори с него. Може би щеше да й разреши да промени нещата, щом като се оженят. Не виждаше защо Брамли да не стане печелившо предприятие. Сигурно това желаеше и Хари — само че не знаеше как да го постигне. Да, това беше причината. Беше сигурна, че е така.
Извади роклята от гардероба и се усмихна. Да, това трябваше да е причината.
Глава единадесета
— Искам да знам всяка дума, която е казала — настоя пред най-малкия си син Юджени, дукеса Макарън.
— Мамо — каза Хари умолително, — убеден съм, че Клер не искаше да…
— Аз сама ще си направя преценка!
— Тя е американка. Човек трябва да е по-внимателен с нея.
Юджени фиксира сина си с пронизващ поглед.
— Е, добре — каза Хари мрачно. — Днес сутринта я заведох да обиколим имението. Чарлз ни придружаваше — или по-точно ние го придружавахме. — Хари млъкна за миг. — Нямах представа, че толкова неща се случват в имението. Беше интересно — не че ще повторя тази обиколка — но беше интересно. Американците наистина са странни хора.
— Какво правеше тя?
— Изглежда харесва децата — цялата сополива сган. Пи мляко от ведрата, по които лепнеха говежди лайна. Цяло чудо е, че не й стана лошо.
— Може би не трябва повече да допускаш такива неща след сватбата.
Хари сви рамене.
— Тогава този проблем вече няма да съществува. Цялата мръсна пасмина от просяци ще е изчезнала от имотите ни, нали така?
— Ти каза ли й го или още не си? — осведоми се остро Юджени.
— Да не съм идиот! Въобще няма да научи, че възнамеряваш да изпратиш милите на сърцето й селяни в Америка или някъде другаде, да събориш отвратителните им коптори и да пуснеш овце из освободената земя.
— Не разбирам защо го казваш тъй, сякаш е нещо лошо! Правя само това, което почти всички чифликчии отдавна са направили. — Гласът на Юджени прозвуча жаловито: — В края на краищата го правя само заради теб, Хари.
— Знам, мамо, и съм ти благодарен за това. И аз като теб ще се радвам, когато се отървем от тези бордеи. Тогава ще мога да ходя на лов и из нивите.
— И да печелиш от овцете.
— Говориш като Клер.