Но бързо откъсна поглед от стените и обюсоновския килим и го насочи към жената, седнала в огромно кресло до сребърния поднос. Това беше силна жена със стоманеносиви коси, гладко сресани. Клер си помисли, че някога трябва да е била привлекателна, но сега у нея имаше нещо толкова строго, че почти плашеше. Носеше скъпа рокля от тъмносиня коприна с твърде демодирана кройка. Под роклята се подаваше тежка черна обувка на левия крак.
— Как сте, Ваша светлост? — усмихнато попита Клер.
Дукесата не отвърна на усмивката й. Не я покани и да седне. Клер остана да стърчи насред стаята, като се чудеше какво да прави. Видя, че домакинята налива чаша чай и пристъпи напред, защото предположи, че ще й я подаде.
Не се случи обаче нищо подобно. Дукесата поднесе чашата към устните си и отпи.
Клер отстъпи крачка назад, объркана и болезнено засегната.
— Така, значи вие възнамерявате да се омъжите за моя син. — Жената огледа Клер от главата до петите. — Девствена ли сте?
Клер примигна няколко пъти.
— Да, мадам — прошепна тя. — Девствена съм.
— Добре. Не искам синът ми да получи употребявана стока.
Клер преглътна. Не си беше представяла, че разговорът ще започне така. Пристъпи към едно кресло, за да седне, но ръката на дукесата, която тъкмо поднасяше чашата към устните й, рязко застина във въздуха, а ужасният й поглед принуди Клер мигом да се изправи отново.
— Надявам се, че и иначе сте наред — не сте безплодна.
— Не, мадам — прошепна Клер. — Мисля, че не съм безплодна.
— Раждането на деца е вашето първо задължение като единадесета дукеса Макарън. Синът ми трябва да има собствени деца. През първата година от брака трябва да родите едно момче и още едно през следващата година. По-нататък всичко ще зависи от желанието на сина ми.
Клер усети, че се изчервява.
— Ще направя, каквото ми е по силите.
Дукесата си сервира от сребърния поднос едно покрито със захарна глазура парче торта и отхапа от него.
— Да се грижите за сина ми е вашето второ задължение. Докато съм жива, аз ще върша това. Ще преценявам от какво има нужда и ще задоволявам потребностите му. Но няма да съм винаги тук и затова трябва да поемете част от отговорността ми към него.
При думите „няма да съм винаги тук“ Клер си помисли, че дукесата има пред вид оттеглянето си във вдовишкото жилище — една прекрасна къщичка, която бе видяла преди няколко дни. Усмихна се.
— Никога няма да мога да ви заместя в живота на Хари и съм убедена, че той често ще ви посещава. Сигурно съм, че той…
Дукесата й хвърли толкова гневен поглед, че Клер неволно отстъпи назад — в този поглед се четеше омраза.
— Ще ме посещава, така ли? Да не искате да кажете, че моят син ще ме изхвърли от къщата?
— Не, мадам — смотолеви Клер. — Реших, че искате да се оттеглите във вашето вдовишко жилище.
Този път дукесата удостои Клер с поглед, в който се четеше чисто ехидство.
— Искате да вземете апартамента ми, нали? Не ви стига моя син, а желаете и жилището ми? Какво искате още?
В този миг Клер искаше само да напусне това място и повече да не се връща в него.
— Не исках да ви засегна — промърмори тя тихо с наведена глава. Съжаляваше, че разгневи майката на Хари и се опасяваше, че тя ще я представи пред него като агресивна американка.
Дукесата, която наблюдаваше зорко Клер, издаде нечленоразделен звук, сякаш е доволна от обяснението й.
— Е, добре — каза тя. — По-добре е да се спогаждаме. Макар че няма да е толкова просто при създалото се положение.
Клер овладя неравномерното си дишане и се усмихна неуверено.
— Струва ме се, че ще бъде хубаво, ако се сприятелим заради Хари. Той много ви цени.
— Разбира се, че ме цени — сопна се дукесата.
Клер отново се напрегна. Всичко, което кажеше, изглежда бе обида за тази жена.
— Да продължим с вашите задължения — поде дукесата. — Трябва да се научите как да се грижите за сина ми.
— Да — каза Клер. — Много искам да знам повече за Хари. Той…
Дукесата й отне думата и заповяда:
— Отворете си бележника.
Преди още Клер да разлисти малкото тефтерче, дукесата започна да диктува много бързо.
— Да започнем с граха. Моят син яде грах с агнешко и говеждо месо, но никога с пилешко, освен ако не става дума за фрикасе. Към пилешкото фрикасе трябва винаги да се поднася грах. Разбира се, той не яде грах и с печено телешко, но грах може да се сервира към печеното агне; но само ако агнето не е на повече от половин година. Грах може де се поднася и към телешкото, но само през пролетта. Никакъв грах към телешкото месо през зимата и също така никакъв грах, към каквато и да е риба! Естествено грахът няма място и при ястията от дивеч, като се изключат млади печени гълъби. Готова ли сте да продължим с морковите?