По време на тази лекция Клер нямаше време да си отвори устата, камо ли да разлисти тефтерчето си. Но при думата „моркови“ тя отиде до едно кресло, сложи бележника на облегалката му и започна да записва толкова бързо, колкото й позволяваха силите. Но не успяваше да насмогва. Дукесата изреждаше скорострелно инструкции за ястия със зеленчуци, месо и дивеч, а също кога и как да се сервират те на Хари. Всичко беше прекалено сложно, за да го проумее Клер и дори само да го запише.
Щом приключи с яденето, домакинята премина към болния гръб на Хари и какво трябва да се направи, когато той има болки. Лечението включваше грейки с топла вода, горещи кърпи и компреси с ароматични билки.
Клер, продължи дукесата строго, никога не бива да повишава глас на Хари, никога да не спори с него и да го ядосва. По-нататък обясни кои игри умее да играе нейният Хари и кои не, и й намекна да го оставя да печели на карти.
— Печеленето на карти му доставя удоволствие — каза тя.
Сетне даде указания в какви цветове трябва да бъдат дрехите на Хари. Във всеки случай той никога, при никакви обстоятелства, не биваше да носи вълнени платове върху нежната си кожа. Като прониза Клер с гневен поглед, дукесата заяви, че при никакви обстоятелства не одобрява Хари да носи онези отвратителни шотландски поли. Явно нея обвиняваше, задето Хари напоследък сновеше насам-натам с голи бедра, излагайки на риск здравето си. Като на сън Клер се чу да смотолевя някакво извинение.
Накрая дукесата стигна до дневния режим на Хари — какво и кога може или не може да прави. Осъди егоизма на Клер, задето го беше вдигнала от топлото му легло на зазоряване, за да й покаже имението.
— Моят син е човек, който обича да помага. Готов е да направи всичко, за което го помолят, тъй като е щедър. Но днес сутринта забелязах, че почти се е разболял, защото онзи ден е станал в ранни зори и е яздил неподходящо облечен в студа.
Клер нямаше представа, че Хари има толкова крехко телосложение и че така лесно се простудява. Започна да я гризе съвестта, задето сама не беше видяла всичко това.
— В бъдеще ще бъда по-предпазлива — промърмори тя.
— Да, бих ви посъветвала да се съобразявате повече с него.
В седем, след двата най-дълги часа в живота на Клер, в стаята влезе Хари. Тя толкова му се зарадва, че за малко да не изтича да го прегърне, но мисълта за болката в гърба му я възпря.
— Мамо — каза Хари бодро, — та вие сте заедно вече цяла вечност! — Пристъпи към дукесата, целуна я по бузата и после седна на облегалката на стола й.
От своето място Клер наблюдаваше как лицето на другата жена се смекчи и засия отвътре. Погледът й се оживи и заблестя като на младо момиче при вида на любимия. Клер погледна към Хари и забеляза каква нежност цареше между двамата. Сега, като ги видя заедно, разбра, че завинаги ще си остане тук чужд човек.
Хари взе парче сладкиш, отхапа от него и погледна към Клер. А тя се опитваше да си спомни дали този сладкиш фигурираше в списъка на разрешените за Хари тестени изделия, или не.
— Но защо стоиш права? — попита той.
Клер гледаше двамата като омагьосана — възрастната жена в огромния й стол, който сега й приличаше на трон, и Хари, преметнал крака върху облегалката, при което килтът му се беше повдигнал нагоре и показваше мускулестите му крака — и изпитваше едно-единствено желание — да изчезне оттук. Дукесата я гледаше с нескрито любопитство и чакаше да чуе какво ще отговори на въпроса на Хари.
— Права ми е по-удобно да записвам — обясни Клер. Дукесата повдигна вежди, признавайки й известна съобразителност.
— Мм — изсумтя Хари, дъвчейки, като явно не си даваше труд да вникне в цялото положение. — И какво записваш?
— Отбелязвам си неща, които те засягат — отвърна Клер и му се усмихна.
Хари се наведе отново към майка си и я целуна по бузата.
— Сладката ми, дано не си досаждала на Клер с историята на всичките ми детски болести?
— Само се опитах да се погрижа за твоето здраве. Нали за това са майките на този свят. — Жената му хвърли поглед, изпълнен с толкова обич, че на Клер й стана неудобно да гледа повече. Толкова личен, дори интимен беше този поглед, че явно не беше за пред чужди хора.
Хари се обърна с усмивка към Клер.
— По всяка вероятност ще чуеш страшни истории за мама — каза той, като намекваше за Тревилиън, — но трябва да знаеш, че са абсолютно неверни. Тя е най-добрата и достойна за обич жена на света и съм сигурен, че с времето ще я обикнеш така, както я обичам аз.