— Да. Мислех, че така се казва. Това е фамилното му име. Обаче той е капитан Бейкър. Знаете ли какви необикновени неща е извършил този човек?
Ангъс я гледаше внимателно. Беше дошла при него с изкривено от мъка лице, а сега очите й искряха.
— Не, не знам нищо за него. Защо не ми разкажеш какво толкова е направил?
Клер отново отпи глътка и заговори на една от любимите си теми — капитан Франк Бейкър.
Разказа му за неговите пътешествия из Африка и арабския свят. Обясни му какво значи да си посветен в суфизма и му описа необикновения ритуал. Изброи езиците, които капитан Бейкър владееше.
— Може да усвои всеки език за два месеца.
Разправи му подробно как продължавал да пише, когато за известно време загубил зрението си. Описа му страхотните рискове, които поемал през живата си и успехите, които постигнал.
— С времето цели цивилизации са изчезвали от лицето на земята, като… като вавилонската, например. — Тя посочи с каната си към Ангъс. — Ние знаем толкова малко за вавилонците, защото тогава не е имало някой като капитан Бейкър да документира живота им. Просто не са имали късмет един толкова умен и смел човек да пътешества из страната им, да я опознае и опише.
— Не ми звучи много като истина. По-скоро прилича на легенда.
— Може би — отвърна тя. — Не знам. Не вярвам, че той е човек като другите. — Клер погледна Ангъс. — Не мога да си представя, че майката на капитан Бейкър ще предупреди бъдещата си снаха той да не яде грах с печени гълъби. Съмнявам се дори, че капитан Бейкър е имал майка.
— Има, можеш да ми вярваш — отвърна Ангъс тихо.
— Обзалагам се, че е умряла при раждането му и той е отраснал сираче. — Тя изпи на един дъх остатъка от уискито си.
— Какво, дявол да го вземе, да правя сега? — Погледна Ангъс и лицето й отново посърна. — За себе си виждам само две възможности. Едната е да се омъжа за Хари и да попадна под властта на майка му. Това означава, чу тя ще определя и най-дребното нещо в живота ми и аз ще свърша като клетата й дъщеря — затворена в стаята си с няколко книги, които тя ми е подбрала. Много се съмнявам дали Нейна светлост ще ми разрешава да виждам дори собствените си деца.
— А другата възможност?
Клер помълча малко.
— Мога да разваля годежа си с Хари.
— Ще те заболи ли? Много ли обичаш този младеж?
— Ако не се омъжа за човек, когото родителите ми одобряват, няма да получа наследството на дядо си. — Сега вече Клер му разказа цялата история.
На Ангъс, който през живота си не бе виждал сто фунта стерлинги накуп, свят му се зави от такива огромни суми.
— Десет милиона долара! И колко прави това в английски пари?
— Кръгло два милиона, струва ми се.
За щастие Ангъс беше седнал на трикракото си столче, иначе щеше да падне на пода.
— И твоите родители са похарчили всичко това?
Този път тя не се опита да ги защитава, както стори пред Тревилиън.
Ангъс дълго клати глава.
— И значи сега се боиш, че ако не вземеш онзи, когото те искат, ще ти грабнат твоите… — той преглътна — твоите десет милиона, ще ги похарчат и ти няма да видиш нито пени от наследството си, сестричката ти също?
Клер искаше да отрече, но вече беше изпила твърде много уиски, за да излъже.
— Да, страхувам се от това. На родителите ми им харесва тук. Баща ми всеки ден ходи на лов, а майка ми е успяла да се запознае с две дукеси, четири графини, трима барони и един маркиз. Те са й обещали, че ако ние с Хари се оженим, ще я представят на кралицата или поне на принцеса Александра.
— И всичко това значи много за твоите родители, нали?
— Да. Баща ми не умее да прави нищо. Съмнявам се, че е работил дори един ден през живота си. Зная, че звучи ужасно, но той е вече прекалено стар, за да промени нещо. Късно е да се залови с банкерство или нещо подобно. А майка ми…
Ангъс я окуражи с поглед.
— … майка ми умира да я вземат за важна птица, така се чувства ценна в собствените си очи. Май в детството й непрекъснато са я укорявали, че е кръгла нула.
— А какво искаш ти, момиче?
— Любов — каза тя задъхано и после се усмихна. — И нещо, което да върша. Трудно ми е да стоя бездейна.
Ангъс се облегна на стената и я погледна. Знаеше, че тя всеки миг щеше да заспи.
— Ти какво би променила тук? Как ще подобриш положението? Ще орем ли запустелите ниви? Или по американски ще отворим фабрика за коли или нещо подобно?
Клер се усмихна.
— Не. Най-напред бих оженила Лотрис и Джеймс Кинкейд.
Ангъс се изсмя подигравателно.
— Аз пък си помислих, че говориш сериозно. А ти искаш любов и нищо друго.
Клер се усмихна със затворени очи.
— Дядо ми обичаше да казва, че ключът към богатството и властта е човешката работна сила. Мисля си, че ключът към властта на старата дукеса са нейните деца. Тя изцяло е подчинила Лотрис, а Хари — до голяма степен. Но ако поне единият успее да се освободи, цялата й власт ще се разклати из основи. Ако собствената й дъщеря й се изплъзне, и другите ще последват нейния пример. Може би жителите на Брамли ще добият поне толкова свобода, колкото имат слугите там.