— Знам добре как се чувства Клер.
Лотрис отново се заслуша в разказа на Тревилиън и долови по гласа му неговата слабост към Клер. Преливащ от гордост, той й каза, че американката прочела всичките книги на капитан Бейкър. После той й описа онзи изключителен ден, който прекарали с Клер при Ангъс Мактарвит. Лотрис беше виждала майстора на уиски само веднъж като дете. Тогава двамата с Уили за пореден път се промъкваха през шубраците, за да крадат пиене и старецът ги спипа на местопрестъплението. Лотрис щеше да умре от страх. Но въпреки свирепия си вид той не им направи нищо, само се заканваше и после ги пусна. Уили каза, че човекът само се правел на страшен.
Сега ставаше ясно, че Клер е прекарала целия ден със стареца и танцувала със селяните. Това прозвуча на Лотрис тъй невероятно, сякаш Клер гостувала на феите от езерата и вместо чай пила нектар с тях.
— И какво друго прави тя? — прошепна Лотрис очарована. Тревилиън се усмихна.
— Пиеше уиски като моряк, яде странни ястия и ги обяви за вкусни, подкупваше сестра си, за да лъже семейството, а през това време се грижеше за мен, съборен от маларията. Освен това накара Хари да й покаже имението и да я представи на работниците си.
Лотрис погледна объркано брат си.
— И Хари какво? Та той не знае името на собствения си слуга, който го обслужва от десет години.
— Братлето ни се изхитрило да вземе със себе си Чарлз. Старият Мактарвит ми разказа, че Клер сметнала Хари за изключително скромен човек, тъй като през цялото време оставял служителя си да отговаря на въпросите й.
Лотрис се изкиска неудържимо, после се сети, че не беше се смяла от много, много отдавна. Единствената радост в живота й през тези години бяха писмата на Уили — чрез тях се чувстваше участник в приключенията му, те й даваха усещането, че живее. Той почти не споменаваше бедите си — е, ставаше ясно от време на време, че го боли нашареният от дядото гръб или че е измършавял като караконджул, тъй като го държали с дни на хляб и вода. Но в повечето случаи писмата му преливаха от остроумни наблюдения и авантюри.
— Разкажи ми още нещо за Клер.
Тревилиън си пое дълбоко дъх.
— Срещнала се е с майка ни.
— Мама може да бъде много обаятелна, когато поиска.
— Но не и този път. Със сигурност е знаела повече за Клер, отколкото американката за нея. Мисля, че старата усеща силата на Клер.
— Силата ли? Къде виждаш сила у нея? Мама успява да я унижи по всякакъв начин. Явно не са я пускали в трапезарията, щом е закъснявала. А моята прислужница ми каза, че старата Роджърс се била качила на главата на Клер. Хвалела се в кухнята, че я командва за всичко. Сигурно я шпионира и донася на мама.
— О, сигурно я шпионира. — Тревилиън се загледа замислено пред себе си. — Питаш ме дали у Клер има сила. Да, има, макар че може би не я съзнава. Силна е със своя усет за хората.
— Е, не бих го нарекла точно сила… — отвърна Лотрис скептично. Беше преживяла достатъчно, за да знае, че човек прави каквото може, за да оцелее.
— Трябваше да я видиш у Мактарвит — каза Тревилиън. — Направо взе ума на стареца. И селяните я обожаваха. Оказаха й такава почит, с каквато кой знае откога не са удостоявали някого от нашето семейство.
Лотрис се отдръпна от него и го изгледа.
— Уили, ти си влюбен в нея.
Той я притисна към себе си.
— Не ставай смешна! Тя е дете, освен това е влюбена в Хари и иска да стане дукеса… — Той продължи през смях: — Не, скъпа сестричке, не съм влюбен в нея. Искам само да си отмъстя…
— На мама? — притаи дъх Лотрис.
— Че на кого другиго?
— Ще ти помогна — каза сестра му тутакси. — Ще я убием ли? Може би ще и сложим екзотична отрова в храната?
Тревилиън се изсмя.
— Не, няма да й се размине толкова лесно. Откакто Хари е дук, нашата майка живее с мисълта да властва необезпокоявана до края на дните си.
— Не откриваш Америка. Някой да е очаквал друго от нея? И не ми казвай, че твоята американка се надява да бъде дукесата!
— Тя не е моята американка. На Хари е. И наистина разчита, че свекърва й ще се оттегли дискретно във вдовишкото си имение. Готви се да отмени гадните правила в къщата. Намислила е с парите си да модернизира стопанството, да подобри живота на селяните, да обработва нивите и въобще да въведе всякакви американски хитрини за правене на пари.
— Боже милостиви! — възкликна ужасено Лотрис. — Тя е полудяла! Хари не й ли е казал, че…