Икономът се усмихна снизходително.
— В този дом човек се учи да не вижда някои неща. — С тези думи той излезе от стаята.
Маймунката извика:
— Тази къща е невероятна! Намерих план на сградата. Тоест даде ми го някакъв старец, когото не бях виждала досега. Той е в инвалидна количка и май е убил четирите си жени, преди петата да стреля в него. Живее в другия край на…
— Нямам време сега за безкрайните ти истории. Моля те, върни се в стаята си и остани там.
Маймунката обаче не мислеше да си ходи. Вгледа се в лицето на сестра си.
— Какво пише в тази бележка?
Клер извади костюма си за езда от гардероба, а през това време Маймунката успя да надзърне в листа. Очите й станаха кръгли от любопитство.
— Искам да дойда с тебе!
— И дума да не става. Ще си идеш в стаята и няма да казваш на никого. Не знам какво значи това, но съм решила да отида.
— Защо сестрата на Хари е изпратила на теб това послание? Защо не се е обърнала към Хари?
Клер, която тъкмо обличаше костюма за езда, се спря за миг замислено.
— Интересен въпрос. Но не знам отговора. А сега изчезвай. И не казвай на никого за тайните коридори.
Маймунката дори не се помръдна. Погледна решително сестра си и си пое дълбоко въздух:
— Ако не ме вземеш със себе си, ще кажа на мама, че освен с Хари се срещаш и с още един мъж. А на татко ще се оплача, че се държиш лошо с мен. Хари пък ще научи, че в прахоляка на тайните коридори има следи от стъпки, които водят към стаята ти. Другият пък…
— Е, добре — примири се Клер. Сега нямаше време да се бори със сестра си. — Можеш да дойдеш с мен, но ще стоиш настрана и ще правиш каквото ти кажа. Разбра ли?
— Разбира се. — Маймунката погледна сестра си. — А знаеш ли къде се намира старият павилион?
На Клер не й се наложи да й отговаря, тъй като на вратата се почука леко и влезе Хари.
— Клер, и ти ли получи такова нещо? — попита той и размаха пред лицето й лист хартия, който очевидно съдържаше същия текст. Той я изгледа намръщен, но после забеляза Маймунката и лицето му неволно се озари от ослепителна усмивка. — Здравей, Сара! От ден на ден ставаш все по-хубава.
— Да, нали?
Клер въздъхна нетърпеливо.
— Хари — каза тя високо, така че той отново се обърна към нея, — и аз току-що получих такова писмо. Трябва веднага да отидем в павилиона.
Хари, изглежда, не смяташе бележката за важна. Държеше се така, сякаш всеки ден получаваше от сестра си писмо, в което му съобщаваше, че е затворница.
— Да ни сервират такава новина преди лягане! Кой според теб може да е затворил Лотрис?
Клер се спря смаяна, с ботушите за езда в ръка. Маймунката й хвърли поглед в смисъл: Хари не е най-интелигентната личност на земята, нали?
Голямата сестра се обърна към годеника си.
— Нямам представа, но сестра ти, изглежда, иска да отидем двамата — а може би онзи, който я държи в плен, иска да види теб и мен. Хари, може ли да излезеш за миг, докато се преоблека? Ще се срещнем след десетина минути долу в салона.
— Добре — каза той и излезе.
Маймунката междувременно се беше настанила удобно върху широкото легло на Клер.
— Обзалагам се, че с него си водиш страшно интересни разговори. Хари няма капка мозък в главата.
— Ще млъкнеш ли за миг? Не разбирам защо приемате толкова спокойно това послание. Може животът й да е в опасност.
— Не вярвам. Ако беше така, щяха да искат откуп в писмото и да го пратят на стария дракон.
За миг Клер сякаш се вкамени, както си закопчаваше дрехата.
— На кого?
— На стария дракон. На вещицата. На най-мразената жена в Шотландия, Англия и Ирландия.
— Помогни ми да сваля това — каза Клер, като се мъчеше да проумее какво знаеше сестра й. — И млъкни, моля те, поне за миг.
За няколко минути Клер се приготви за път и слезе в салона. Хари дремеше в креслото. Наложи й се да го разтърси силно, за да дойде на себе си. Той беше изпратил един лакей в конюшните, където ги чакаха оседлани коне и трима мъже с фенери.
Клер направи няколко напразни опита да намекне на Хари, че е необходимо да се пази тайна. Смяташе, че може да навредят на Лотрис, ако нахлуят със сила в павилиона. Но Хари само я изгледа, сякаш не беше с всички си и заповяда на мъжете да тръгват.
Маймунката, яхнала нервен жребец, се усмихна съчувствено на Клер.
— Не е точно спасителна акция в стил уестърн…
— Хари е шотландец — отвърна Клер. — Тук нещата се уреждат по друг начин.
— Хари е англичанин — поправи я сестра й и пришпори коня си. Не й бе трудно да обуздае огромното животно. Баща им беше качил Сара Ан на седлото още преди да проходи. Клер беше превъзходна ездачка, но не можеше да се мери с Маймунката.